76. СТОЯН И ГАНКА БЕЛКАНКА

Български народни песни

Направи Стоян, Стояне,
направ' железни цървули,
още железни туяга,
чи тръгнал Стоян да търси,
да търси лика-прилика.
Ходил е Стоян, ходил е,
ходил е девет години,
пак си Стоян не намери
за себе лика-прилика.
Че си отиде млад Стоян
в Борич касаба голяма
и там е Стоян намерил
намерил Ганка Белканка.
Ганка по чушме ходеше,
между робинки вървеше,
двете скутови държеха
и три и пъта метяха.
Стоян на Ганка думаше:
- Ганке ле, бяла Беланке!
Стана до девет години,
лика-прилика не найдох,
ти си ми, Ганке, прилика.
Ганка Стояну думаше:
- Стояне, холан Стояне!
Питай, Стояне, мама си,
дали ще каил да стани,
ти си ми чисто българче,
пак аз съм клета чифутка.
Стоян у тях си отиде
и на мама си думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле!
Намерих лика-прилика
прилика Ганка Белканка,
тя си ма, мамо, проводи,
да ми тя, мамо, попитам,
дали щеш каил да станеш
да зема Ганка Белканка,
като е клето чифутче,
пък аз съм чисто българче.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, холам Стояне,
чифутче става българче,
в черкова ща го заведем,
в черкова ща го прикръстим.
И Стоян стана отиде,
напълни мишин дисаги,
напълни жълти алтъни,
че вов Боргас си отиде,
на бяла чушма застана,
че пръсна жълти алтъни,
Ганка алтъни береше;
Стоян алтъни не гледа,
най Стоян гледа да земи
хубава Ганка Белканка
и ся на бога молеше:
- Да си падни тъмна мъгла!
Де стоя господ, да слуша,
паднала ми тъмна мъгла,
та си чифутче укрила;
вов черкови го завели.
Чъркви са ся затворили
и попови опълтели.
Сват Неделко си продума:
- Стояне, холам Стояне!
Да не сте нещо роднина?
Стоян Неделку думаше:
- Неделко, свату Неделко!
Каква ще да сми роднина?
ази съм чисто българче.
пък тя е клето чифутче.
Кога си съ распитали,
чи то били брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.