680. ИГРИ

Български народни песни

Войска. Неколку време по-напред децата се делеха по махали, т. е. горна и долна под еден главник, и се биеха отдалеко со каменя, а отблизу со дървени саби или стапови и мъздраци от търска.

Гага. Неколку люгье се хващает за пояс на танец под еден главник, кои ги бранит; а други надвор от танецот идат околу ним, за да грабеет робье. Главникот бърго виткат танецот 'секако, на десно, на лево; и от силата некой ке се отпущит; него грабеет тие, що ходит околу танецот, го държат на стръна и пейет: "Кадри бефме, ведри бефме, ви грабнафме човекот; юнаци бефме, ви поробифме войската." От танецот им се отговорват со пеенье и игранье: "Красто'о беше, кельо беше, за тва го зедофте; слепо беше, кьоро беше, държете го; ак' сте юнак от юнака, грабните от юнаци." И така продължават играта, коя се викат гага.

Крижи-мижи. На едно дете затворает очите, а другите се криат, после това ги барат; и кого ке найдит, нему затворает очите.

Котка. Неколку деца земает куси стапчина и едно дървце оклопчесто колку яболко, кое се викат котка. На околу направьет толку мали дупки, колку мина ке играет без еден; а в стреде направьет една по-голема за котката. Еден, кои немат дупка, пасит котката, т.е со стапчето я кльошкат, да я внесит во стредната дупка; а другите държат стапчината, опрени во малите дупки, и се печалят да му я истерает; и кога котката ке се приближит до некого, овой я кльошкат со стапчето далеко от дупките. Но ако той, що я пасит, успеит во това време, кога другиот я кльошкат, да кладит стапчето во неговата дупка, тога другиот ке пасит котката. Но ако той, що я пасит, успеит да я внесит во големата дупка, тога 'сите си пременват дупките; тога той, що я пасит, се печалит да хватит дупка; а той, що ке останит без дупка, той пасит котката. Тая игра се викат котка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.