659. СТЕФАН И МАГДАЛЕНА

Български народни песни

Зажени ся Стефан харен юнак,
та заиска дели Магдалена,
Магдалена плаче, та го неще:
- Не ща, мамо, Стефан харен юнак,
че е Стефан юнак пот юнаци,
а азе сам мома нат момите.
А майка и тихом отговаря:
- Калино ле, дели Магдалено!
Мари земи Стефан харен юнак,
та ако е юнак пот юнаци.
Я погледни низ равното поле,
та да видиш Стефану свадбата.
Калпаци им като на делие,
копете им като на спахие.
Ка и видя дели Магдалена
та ся стори премлада умряла.
Ка я виде Стефан харен юнак,
на девере тихом отговаря:
- Ей, девере, ей пере жераве,
ей идете на Стара планина
и донесте снягове, ледове,
да ги турим на клетото сърдце,
ако бъде премлада умряла,
не ще трепне ни с ръка, ни с нога;
ако ли е сама учинила,
тя ще трепне я с ръка, я с нога.
Донесоха снягове, ледове,
туриха 'и на клетото сърдце,
тя не трепна ни с ръка, ни с нога.
На девере тихом отговаря:
- Ей, девере, ей пере жераве,
ей идете во върла грамада,
и донесте змия осойница,
да и турим на клетото сърдце,
ако бъде премлада умряла,
не ще трепне ни с ръка, ни с нога.
Отидоха во върла грамада,
донесоха змия осойница,
туриха и на клетото сърдце,
тя не трепна ни с ръка, ни с нога.
Па пристъпил Стефан харен юнак,
целувал я между двете очи;
та трепнала и с ръка и с нога.
Станала е дели Магдалена,
та посрещна Стефану свадбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.