65. СИМОН И НЕГОВА НЕВЕСТА

Български народни песни

Посвършил се Симон добар юнак,
си се посвърши и ми се ожена.
Яле, пиле три дни и три нокье;
дошла коа, дошла лепо време,
да го кла'ет во бела гардека;
цар ми пущил до три капиджии:
- Земайте го Симон добар юнак;
оти мене войска ме надоли!
Как ке г' найте, така да го зейте.
ак' йе голо, голо да го зейте.
Ми дойдо'е до три капиджии,
еднош клюквет, а два пъти виквет:
- А излези, Симон добар юнак,
да ми одиш на войска царе'а!
Той спиет во бела гердека,
бар' не знаит от' на врата клюкает,
ми клюкает до трине елчии.
А 'убава не'еста ми слушат,
страм йе било юнака да скорнит
и си ронит сълдзи по образи;
сълдзи падвет на него'о лице,
дури ми го сълдзи попариле.
Тога ми се Симон разбудило:
- А не'есто, мое добро мило!
Що те тебе нужба натерало,
незнаено, уще невидено,
та ни оба мие отпознати,
сълдзи рониш, дур' ме попариче!
- Ай ти тебе, Симон, добар юнак;
како, Симон, я да не си плача,
како добро да не рона сълдзи!
Къде клюкает царски капиджии,
за да одиш на войска царе'а.
Той час Симон на нога ми рипна
и отвори негой вити порти,
и ми виде до три капиджии;
и тие три силни капиджии
как го найде, така го грабна'е.
Тога велит Симон добар юнак:
- Не неида, та ме пограбвите;
да си зеам моя бърза коня,
та да идам на войска царе'а!
Повратил се Симон добар юнак
и ми влезна в темна конушница,
и опитвит девет атли коньи.
'Сите ми 'и бутур пофатило,
'сите коньи земи попаднале,
съде еден ми се одго'орило:
- А егиди, Симон добар юнак!
Изжули ми мои триста рани,
та клачи ми седло шикосано,
да о'име на войска царе'а!
Го поседла своя бърза коня
и ми велит 'уба'а не'еста:
- Ай ти тебе, Симон добар юнак!
Земи, Симон, ова киска цвеке;
докога ке стоит разцутена,
до тога я тебе ке те чека;
кога киска ке ми ти изгорит,
тога млада ке ти се премъжа.
И отишол Симон добар юнак,
и отишол на войска царе'а,
ми воивал за девет години,
дури ми се Симон забора'и,
що ми зборвал с 'уба'а не'еста;
тук' му велит негва бърза коня:
- Ай ти тебе, Симон добар юнак!
Види киска ти йе подгорена,
невеста ти сега се премъжвит,
земи изан от нашего цара,
за да бърго не'еста прифтасаме.
Тога Симон търчат пра'у при цара,
ронит сълдзи и ръце си кършит!
- Ай ти тебе, цару татко мои,
дай ми изан дома да си ода,
от' денеска не'еста се премъжвит!
Цар му велит: "Ак' сакаш невести,
имат овде колку да ми сакаш!]
Симон мошне ми се уядвело,
мошне младо ми се уплакало;
и си пойде при своя бърза коня:
- А егиди моя бърза коньо!
Моиот цар изан не ми дават.
- Бърго пойди при наша царица,
тая, Симон, изан ке ти да'ит!
И си пойде Симон добар юнак:
- Ай царице, ай господарице!
Ти се молям, о господарице,
жити бога да си пойда дома,
от' денеска не'еста се премъжвит!
И му велит нему царицата:
- Търчай, Симон, да зафтасаш не'еста!
Тога велит коня, бърза коня:
- Престегни ми мои църни очи,
защо не гля къде ке си ода,
ако сакаш не'еста да фтасаме.
И му върза негой църни очи;
и си летна коня до небеси,
и си стигна покрай негоо село.
Тамо найде свои стари татка,
си го найде къде лозье копат,
лозье копат и сълдзи ми ронит.
Ми г' опитвит незнаен делиа:
- Ейди старче, ейди мили старче!
Що те тебе нужба дотерало
на Велигдан лозье да ми копаш?
- Бегай, бегай, незнаена дельо,
не зборви ми, не пукве ми сърце!
Се премъжвит от сина ми не'еста,
не'еста седе до девет години;
за тва вамо сум ти избегало.
Тога велит незнаена делиа:
- Айде, старче, дома да ме носиш!
Ми го седе пред коня, пред себе,
го однесе во него'и дворье.
И ми велит Симон добар юнак:
- Айде, старче, напрай му ужина,
да ужина, после да поспиа,
ет' на колку сати да ме скорниш.
И си стана стариот бабайко,
и му напрай една турска манджа;
се наяде Симон добар юнак,
си ми легна Симон да преспиет.
Кога дойде време що наръча,
тога него старец го скориват:
- Стани, стани, незнаена дельо,
оти дойде ко'а за ставанье.
Си станало Симон добар юнак:
- Айде, старче, сега да ме носиш
да ме носиш къде свадба чинет!
- А егиди, незнаена дельо!
Как д' ода, как с очи да с' опуля!
- Айде, айде, старо, да о'име!
И го зеде пред себе на коня,
отидо'е къде свадба чинет.
Свирби свирет, ора ми играет;
назад ми се старо повратило.
Как го виде невеста Симона,
вчас го позна, от' йе нейдзин стопан,
ми го клади в чело на търпеза
и ми служит незнаена деля.
чаша да'ат и на скут му седна.
'Сите ми се тога зачуди'е.
Тога велит Симон добар юнак:
- Ова ми йе люба, първа люба;
а на зетот я що ке му да'ам?
Ке му да'ам сестра Ангелина,
ни той да се сега пострамотит,
ни я да се сега пострамотам.
Се я зеде 'уба'а не'еста,
си я слече рубо не'естинско,
я облече сестра Ангелина,
я однесе къде свадба чинет.
Тога старче ми го запознало,
оти било него'ото чедо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.