532. * * *

Български народни песни

Мори сваке Йо'анице*,
мори на кълк соканице,
мори въртокалчнице!
Имаш калци от кълчища,
а чораби от кожина,
а кошуля от пуздерки,
а марама от копри'и,
а джубето от камчина.
Що йе свакя непечена?
Що н' си явна магаренце,
да си пойдиш в Кюмурица**,
да набериш суви дърва,
да испечиш наша свакя!
Мори сваке Йо'анице!
Що йе свакя несолена?
Що н' си явна магаренце,
да си пойдиш во Елбасан,
да си зе'иш малу сольца,
да осолиш наша свакя!
И пак ти йе малечка'а,
що н' си явна магаренце,
да си пойдиш в Радолица,
да си зе'иш малу брашно,
да напра'иш наша свакя!
наша свакя по-голема!

* Играещем свакята (погачата; вид обичаи) се подсмевяет на майката од невестата (т.е. свакята) на нейдзиното име; за това вместо Йованице се клаждат името од свакята;

** Кюмурица - место, къде ягленя прават. Елбасан - арнаутски град, откъдето носат соль. Радолища - недалеку от Струга под Белица, къде се водениците (мелниците).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.