47. ДЕЧАНСКИ МАНАСТИР

Български народни песни

Фала богу за чудо големо!
А що ке се чудо нагледаме!
Що ми бе'а во една земя,
в една земя до два господара.
Кой да бе'а тие два господара?
Еден беше кральски цар Степан,
друг беше кральски цар Душан,
изговоре кральски цар Степан,
на онего сърбски цар Душан:
- Айде мие да се разделиме!
Просту тебе поле ем чифлидзи,
просту тебе рамна Шумадиа,
просту тебе сърбска на'иа,
просту тебе коньи, ем соколи,
просту тебе ърти, ем зъгъри,
за да одиш по лова, по гора;
да ми простиш два сажна место,
мегю Юпек, мегю Гяковица.
И му прости два сажна место.
Сакал кральот манастир да градит.
Имал кральот до три кули азно;
темль ке турит само от стребро,
а покроот от жежено злато.
Па го дочу сестра му Елена
ми гооре сестра му Елена,
на онего краля цар Степана:
- Я сум чула манастир ке градиш,
темель ке туриш само от стребро,
а покроот от жежено злато;
слушай, брате, твоя мила сестра,
тая тебе ука да научит.
Атар тебе да не ти останит;
ти си имал до три кули азно;
по отдамна книги покажует,
сега бъргу турци ке налазет,
ни темеля турци ке остайет,
на рисяни закон ке растурат.
Ако сакаш манастир да градиш,
как некога що градил Симеон?
Да ми 'одиш преку слано море,
да ми пойдиш Венетичка земя,
тамо имат камня мерджанлиа,
от стреброто три аспри по-скъпо,
да го носиш, тешко не се носит;
да го кършиш, твърдо не се кършит.
Бладзе брате, сестра що послуша!
Блазе сестре, брата що поучи!
Го откупи камен мерджанлиа,
удри темель, сугради монастир.
Се посвети сърбски свети Степан,
се посвети и света Елена.
Ден денеска манастир ми стоит,
кои греит како врукьо сънце
от ощо йе лепо наградено,
от ощо йе 'убаво написано.
От кога 'одат рисяни на закон,
от кога 'одат на Петровден,
до денеска се пеит и се прикажует.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.