468. * * *

Български народни песни

Питал йе Стоян Бояна,
питал йе за три години,
майка йе не я даваше,
Бояна ми го сакаше.
Ми стана бела Бояна,
ми влезе в земни керали,
отключи ковчек шарени,
бело си руво изваде
и лепо ми се промена;
си посла рамни дворо'и,
си посла мека постеля,
легна Бояна да спиет,
от нафол ми йе умрела.
И йе догледа майка йе,
расплети коса нат неа,
викна со тъги по неа:
- Бог да те прости, Бояно!
Браке йе лепо говорет:
- Майко ле, мила майко ле!
Да пойме в гора зелена,
да зейме змиа лютица
да йе кладиме в пазу'а;
да н' йе от нафол умрена.
Пойдо'е в гора зелена,
найдо'е змиа лютица
и йе кладо'е в пазу'а;
бар не Бояна мърднала.
Пак йе говорет браке йе:
- Майко ле, мила майко ле!
Да зейме живи ягленя,
да йе кла'име в пазу'а;
ак йе от нафол умрена,
Бояна ке се разбудит.
Зедо'е живи ягленя,
и йе кладо'е в пазу'а;
бар' не Бояна мърднала.
Пак си говорат браке йе:
- Майко ле, мила майко ле!
Да го викниме Стояна,
ак йе от нафол умрена,
Бояна ке се разбудит.
И го викна'е Стояна,
Стоян йе сегна в пазу'а,
колко ми сегна в пазу'а,
Бояна ми се разбуди.
Бояна лепо говорит:
- Майко ле, мила майко ле!
Що беф си лепо заспала.
- Керко ле, мило Бояно!
Кога ти змиаа кладофме,
како не ми те изгоре?
- Майко ле, мила майко ле!
Кога си змиа кладофте,
как да ме роса оброси;
кога ми оган кладофте,
как да ме сънце угреа.
- Бояно, керко рогено!
Кога ти сегна в пазу'а,
како не ми се уплаши?
- Майко ле, мила майко ле!
Защо ми сегна в пазу'а,
со него да се кердоса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.