438. * * *

Български народни песни

Цоно, мори Цоно,
майчина къдано,
тейкова султано!
Цона майка плете
ситни дребни коси,
плете и тихо пита:
- Цоно, мила щерко!
Що ти йе бенка на чело,
белек на гърлото
край цървен гердан?
И она говоре:
- Лели питаш, мале,
право ке ти кажам.
Ние снощи, мале,
гости сме имале,
вода сме немале;
пойдох на чешмата
вода да налиам;
вода я си найдех,
а ред не си найдех.
Постоях, почеках,
дур' ми дойде редот,
и вода си налех.
Бог да бие, мале,
Петре биволарче,
донесе пашови
биволи да напои.
Бог да бие, мале,
пашовот стар бивол,
со глава си мъхна,
бенка мене чини,
бенка на челото.
С опашка замъхна
и белек ми чини,
белек на гърлото.
Тогай она веле:
- Цоно, мила щерко!
лъжи кого лъжиш,
а майка ним лъжи;
и майка вражила
тие врагощине,
и майка любила,
кога беше млада.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.