426. * * *

Български народни песни

Яна идет от баната
измиена, истриена
и па ситно уплетена,
на лесата китка цвеке.
Раде греит от меана
наядено, напийено,
си явнало бърза коня;
там виде бела Яна,
си разигра бърза коня,
си разшири бели ръце,
да прегърнит бела Яна.
Яна му се милно молит:
- Немой лудо, жити коня!
Не чини ми ти страмота.
Се излъга лудо-младо,
я оста'и бела Яна;
тамам лудо позамина,
Яна му се шега подби:
- Стрети волкот рудо ягне,
не умеит да го давит;
стрети сокол еребица,
па не знаит да я ядит.
И ми дочу лудо-младо,
гюч му падна на лудото:
- Чекай, Яно, ти да видиш!
Па разигра бърза коня,
па разшири бели ръце
и я грабна бела Яна,
я фърли коню зат себе:
- Стой да видиш, бела Яно,
како волкот не умеит
да си давит рудо ягне;
како сокол не умеит
да си грабит еребица!
Я однесе бела Яна,
бела Яна у свой дворье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.