425. * * *

Български народни песни

Собрале ми се, набрале
'сите девойки беровки
у Николица вдо'ица,
у тая самоглавница.
Дървата си догореле,
водата си я допиле,
грозьето си дозобале
Пущиле Търна на дърва,
пущиле Тода на вода,
пущиле Грозда на грозье.
Дойде си Търна от дърва,
дойде си Тода от вода,
мома Гроздана я немат.
Си прескакнала плетина,
си нагазила петмина,
петмина млади пъдари;
що му стапила на гръди,
му искършила чапрадзи.
И ми станало пъдарче,
ми я фатило Гроздана.
Гроздана му се молеше:
- Пъдарче, брате рогено!
Немой ми чини страмота,
яс голем дар ке ти да'ам,
кошуля ке ти сошиам,
чораби ке ти нашарам.
И се излъга пъдарче,
що си я пущи Гроздана;
дойде си Грозда со грозье.
Ми помина неделя
и ми се стретя Грозданка,
Грозданка и пъдарчето.
Пъдарче Грозде велеше:
- Грозде ле, моме 'убаво!
Камо ти дар що ми такса?
Па изговари Грозданка:
- Пъдарче, селско магарче!
Кай сум те тебе видело,
що дар сум тебе таксало?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.