42. * * *

Български народни песни

Рано рани свети Герги,
рано рани на Гергьовден;
оседла си добра коня
да обиде в ред овчаре.
Ягнета се изягниле,
говеда се истелиле,
'сяка крава теле води.
Па отиде в ливадите;
ливадите трева немат,
зимниците измръзнале,
летниците излипсале;
тои са назад повърна.
Майка Герги отговаря:
- Леле варе, синко Герги,
весел отиде, скръбен доде!
Герги майце отговаря:
- Леле мале, стара мале!
Обидох си ливадите,
ливадите трева немат.
Майка Герги отговаря:
- Не грижи са, синко Герги,
да нароси ситна роса,
да навали гергьовски дъжд,
па си иди на Спасовден,
та обиди в рет сънъри.
Послушал свети Герги,
та удари ситна роса.
Кога било на Спасовден,
той воседна добра коня,
отиде на ливадите,
зимниците изкласили,
летниците вретенили(?),
ливадите кон не гази.
Зарадва се свети Герги,
из друм върви, песен пее.
Що го зачу, 'се послуша,
едно дърво трепетлика
не се запря, не послуша.
И прокле го свети Герги:
- Да би дал бог, трепетлика,
'се ти да трипериш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.