387. * * *

Български народни песни

- Мила момо, църнооко,
мили твойте църни очи,
църни, църни како търнка,
полни, рамни како грозде
сакам нещо да те питам,
сакам право да ми кажиш:
на кого си налютено,
налютено, насърдено,
даль на майка, иль на тейко,
иль на твоите два брата?
Она веле и говоре:
- Море лудо, лудо-младо!
Не сум, лудо, налютено,
налютено, насърдено,
ни на майка, ни на тейко,
ни на моите два брата,
туку, лудо, на тебека.
Толку ходи горе-долу
по планини, по вишини,
по войската анадолска,
от дек' слонце си угрева,
па додека си за'ожде,
нел не найде негде цвете,
да набериш, да донесиш,
яс да речам любов любам,
от любовта китка носам.
Па он веле и говоре:
- Найдох, момо, рано цвете,
на коньот ми до гривата,
наведох се да наберам,
цветето ми проговори:
- Море лудо, лудо-младо!
Ти ме бери, ти ме носи,
на ме давай по момите;
момите ме лошо носат,
ден везден носат на глава,
на стряата, пот кърпата;
вечер дома ка ке дойдат,
ке ме свалят от главата,
ке ме фърлет во стрет къщи.
Ка ке станат на утрина,
от утрина в понеделник,
земат метла и лопата,
ке ме сметат, ке ме сринат,
ке ме фърлет на бунище,
да ме риат кокошките.
Децата ме 'арно носат,
ден везден носат на глава,
на главата мегю очи,
вечер дома ка ке дойдат,
ке ме свалят от главата,
ке ме кла'ат на стре'ата,
'съ нощ ветер ке ме веит,
ситна роса ке ме росит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.