298. * * *

Български народни песни

Неда седи на одарот,
одарот се лелееше,
Недино гърло белееше,
лицето и светееше,
очите и здрак даваха.
Левент Дельо стое, гледе,
стое, гледе, пука, треска,
на Неда веле, говоре:
- Свали се, Недо, от чардакот,
да н' се качам, да н' те свалям!
Неда веле и говоре:
- Море Дельо, левент Дельо,
що ти йе жал, левент Дельо,
оти седам на чардакот?
Дельо веле и говоре:
- Мори Недо, бела Недо!
Капнало ти, бела Недо,
капнало ти бело лице;
що ти толку разбелело,
на слонцето надвелило;
твое лице 'се белее,
моя душа ми се лее.
Неда веле и говоре:
- Що ти чинам да ми кълниш,
да ми кълниш мое лице?
Немой кълни, левент Дельо,
немой кълни мое лице,
пойди кълни телялката,
телялката Полянинска,
що продава драм белило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.