280. * * *

Български народни песни

Кога мама умираше,
а тя мене заръчеше
ниско либе да не люба,
нито ниско, ни високо.
Аз залюбих пусто либе,
дедо харо кожухаро,
шапката му три дни дълга,
три дни дълга, ден широка,
педа човек, лакот брада.
Аз отидох в градината,
си го найдох в латината,
где се бори с мравунците;
пусти мравки 'се от горе,
а либето 'се от долу.
Аз го узех в престилката,
та го турнах в къщи в кътот;
фръкна искра, изгори го;
аз го турнах на подводникот,
капна капка, удави го;
аз го турнах на полица,
захлупих го под паница;
дойде мишка, завлечи го,
пратих котка, довлечи го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.