263. * * *

Български народни песни

Стояне, море Стояне!
Що йе ова чудо от тебе,
от тая пуста тамбура!
Моми си парти фарли'е,
невести разбой скърши'а,
старите хурки здроби'а!
И ми стана'е селяни,
крена'а тешка давиа,
ойдо'а дур при кадиа:
- Егиди млади кадиа:
Ель суди како се судит,
ели кажи ни по-борго.
Що йе ова чудо големо
от левенего Стояна,
от тая пуста тамбура!
Моми си парти фарли'е,
невести разбой скърши'а,
старите хурки здроби'а!
Кадиа пущи сеймени,
ми го крена'е Стояна.
Стоян би умен, разумен,
Стоян си зеде тамбура
и си зеде овен най-арен,
си ойде дур при кадиа:
- Кадиа, море кадиа!
Що си допущил по мене?
Му фърли овен во дворье,
си удри пуста тамбура.
Стана кадиа да играт,
си фърли биниш в камара,
си фърли шапка на греди;
кадиа лупо му зборвит:
Стояне, море Стояне!
Чини си, как си чинило,
свири си, как си свирило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.