241. СТОЯН И БОЯНА

Български народни песни

Попитал Стоян Бояна,
Бояна майка не дават,
сама Бояна го сакат.
Кога Бояна питаше,
вишни череши саде'е;
кога Бояна посвърши,
вишни череши цуте'е;
кога Бояна земе'а,
вишни череши зобе'е;
кога Бояна иде'е,
вишни череши зобе'е,
Бояне во скут фърле'е:
- Зобай, Бояно, не'есто!
Оде'е, що ми оде'е,
нис търномечки лъго'и;
се запна киска ракитка
за Бояната марама.
Никой Бояна не виде,
сам йе Миленко догледа;
си сегна в бели пазу'и,
изваде фрушки ножина;
спълзнале му се ножина
Бояне в гърло втоне'е;
никой Бояна не виде.
Оде'е, що ми оде'е,
край село ми се приближе'е;
Бояна лепо 'и ворит:
- Братими, бели братими!
Аль йе далеку кукята?
Братими лепо йе ворет:
- Егиди млада невесто!
Край куки сме приблизале.
Спущила ми се свекърва,
отфърли дулак шарени
да видит Боя фалена.
Тогай йе ворит невеста:
- Майко ле, мила майко ле!
Не гледай лице 'убаво,
тук' гледай ми го сърцево;
Боя ке младо загинит;
постели мека постеля!
Боя от коня сметна'е,
я кладо'е на постеля,
Боя си младо загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.