240. * * *

Български народни песни

Снощи, моме, го свърши'е, леле мале,
се свило, моме, та умрело;
ми дочуло лудо-младо,
явна коня да си идет;
иде, иде до полпъти,
се сви коня, та ми пукна.
Седна лудо да го плачит,
не велеше леле коню,
тук' велеше леле моме.
Иде, иде до селото
и ми найде два гробари,
гробари ми гроб пра'е'е;
и им велит лудо-младо:
- А егиди два гробари!
За ощо го гроб пра'ите,
аль за старо, аль за младо?
Аль за женско, аль за мъшко?
Му реко'е два гробари:
- Ни за старо, ни за младо,
з' едно моме посвършено.
Тога рече лудо-младо:
- Ова моме йе моето.
И викнало да ми плаччит;
не велеше леле мале,
тук' велеше леле моме:
- Леле моме, първа любов!
Алал чини бела риза,
ала ти йе злати пърстен!
Се прости'е обайцата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.