224. * * *

Български народни песни

- Топи, топи, мила майко, мойве люти рани.
- Топам, топам, мили синко, твойте люти рани.
Кажи, кажи, мили синко, що грех си сторило?
- Да ти кажам, мила майко, що грех сум сторило;
кога бехме, мила майко, деца аджамии,
ние бехме, мила майко, лоши арамии,
ние бехме, мила майко, на Стара планина.
Се погоди, мила майко, дена Великдена,
та слегофме, мила майко, во село Ладово,
посакафме, мила майко, п' едно парче лебец,
парче лебец, мила майко, по цървено яйце.
Не ни дадо'а, мила майко, п' едно парче лебец,
нито лебец, мила майко, ни цървено яйце.
Се налюти, мила майко, наши булюкбаши:
- Кой ке кадар, мили деца, ко йе вреден,
да запали, мили деца, оно лепо село?
Не се найде, мила майко, никой добар юнак;
яс запалиф, мила майко, она лепа църква.
Кога гореа, мила майко, младите момчина,
сини пламни, мила майко, тога м' излегве'е;
кога гореа, мила майко, младите невести,
силен ветар, мила майко, тога ми завеа;
кога гореа, мила майко, младите дечина,
ми блее'а, мила майко, как руди яганца,
дур' на бога, мила майко, му се нажалило,
силна роса, мила майко, тога ми зароси
и угасна, мила майко, она лепа църква.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.