214. БОСОЛЬ

Български народни песни

Събрали съ се, набрали
'се отбор млади юнаци,
до седумдесет юнаци,
Семко бил млад войвода.
Като ги Семко написа,
най-напокон иде млад Босоль,
той са на Семко молеше:
- Бае ле Семко, бае ле!
Пиши и мене на края,
макар съм сънлив и гурлив.
Семко си Босоль написа.
Отишли в Стара планина,
Семко си викна, провикна:
- Кои ще се наемне
срещо потера да иде,
подир да си присрещне,
Родоп да я пригледа?
Никой не са наема,
млад Босоль са е наемил.
Босоль на Семка думаше:
- Бае ле Семко, бае ле!
Я ми дай твоята сабя
и ми дай твоята пушка,
я ща на просек да стана,
потера да си посрещна,
Родоп да си пригледам.
Си стана Босоль, отиде
и на друмища заседна,
на кърстопът полегна.
Ей че си иде потера,
Босоль подир погледна.
Него арапче опозна,
па на потера думаше:
- Че чувате ли, потеря!
Тука е сам си млад Босоль.
Като си зачу потеря,
та ми се назад повърна
Босоль жив да си улови.
Ка се разви млад Босоль,
извади сабя френглиа,
напред потера исече,
току арапче остана,
та са Босольо молеше:
- Бае ле Босо, бае ле!
Я ми главата не зимай,
че съм си един у майка!
Босоль арапче не слуша,
черни му очи извърте,
десна му ръка отреза,
та го на царя запрати,
да види царя, да чуе
какви юнаци живеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.