2. * * *

Български народни песни

Оро ми играле триста самовили,
на връф на планина, на рамна рудина;
оро ми играле, Мефтера немале;
Мефтера дочуле дури град Битоля:
- Кого ке пущиме Мефтера да земит?
Аи да пущиме Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка;
тая бърго 'одит и бърго до'одит.
И ми я пущиле Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка.
Дваж ми е трепнала, треки път летнала;
та ми йе отишла дури град Битоля.
Тамо си го найде Дима ке йе ручат;
по тил го ударила, зъби изпаднале;
в глава го ударила, очи изскокнале;
и ми го донесла на връф на планина,
на връф на планина, на рамна рудина.
Тогай говореше стара самовила:
- Свири, Димо, свири, ако нам надсвириш,
ке ти я да'име Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка.
Свирил Димо, свирил, три дни и три ноке,
три дни и три ноке, и ми 'и надсвирил.
И му я дадо'а Гюргя самовила.
И си отнесе Димо в град Битоля,
и си я отнесе во своята кукя;
и той си затвори бажи и мъзгалки;
и той си я държа токму три години.
Тая му стигнала едно мъшко дете.
И ми канил кумот да го кръстит дете.
И тогай ми рече Гюргя самовила:
- Отвори си, Димо, бажи и мъзгалки,
сега, Димо, нигде веке не побегвам,
защо я си имам то' а мъшко дете.
И се измами Димо и си отвори.
Дваш ми е трепнала, треки път летнала
и си оста'ила то'а мъшко дете,
и си йе отишла, от ке йе та дошла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.