198. РУЖИЦА ДЕВОЙКА И ТРИДЕСЕТ МОМЧИНА

Български народни песни

Седнале ми три'есет момчина,
седнале ми покрай Църно море;
Слуга служит Ружица девойка,
слуга служит, лепо им говорит:
- А егиди три'есет момчина!
Ако можем 'сем слуга да чинам,
я не можам 'сем любов да бидам;
кой йе юнак от юнака родин,
да си слечит рубо копринено,
да облечит от пандзур кошуля,
да си земет щица челико'а,
да препливат преку Църно море,
да излезит на край на краище,
тамо имат злата яболшница,
да си скинит три злати яболка,
Я со него любов ке да бидам.
'Сите ми 'и гла'и наведо'е,
елюм еден гла'а не наведи.
И си стана на нога юначка,
и си слече рубо копринено,
си облече пандзурна кошуля,
и си зеде щица челико'а,
се се фърли п' она Църно море,
ми излезе на край на краище,
и си найде злата яболшница,
не си скина три злати яболка,
яболшница от корен откорна;
си преплива преку Църно море,
я донесе на чесна търпеза.
Ко' го виде Ружица девойка,
и си стана на юначка нога,
и се спущи в очи го целива.
Си я фати за десна ръчица,
си паведе три'есет момчина,
си отиде при своята майка.
Зафати'е свадба да ми чинет,
малу свадба токму три месеци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.