185. СТОЯН И БОЯНА

Български народни песни

- Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Учам те, синко, научам,
как да Бояна пограбиш.
Напра'и църква сред село,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Боя ке до'ит.
Си стана Стоян сиромаф,
напра'и църква сред село,
'сите девойки дойдо'е
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Бояна не дойде.
Си стана Стоян сиромаф,
отиде дур' при майка си:
Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Стояне, синко рогене!
Напра'и чешма срет село,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Боя ке до'ит.
Си стана Стоян сиромаф,
напра'и чешма срет село,
'сите девойки дойдо'е
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Бояна не дойде.
Си стана Стоян сиромаф,
отиде дур' при майка си:
Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Учам те, синко, научам,
как да Бояна пограбиш.
Напра'и бафча срет село,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Боя ке до'ит.
Си стана Стоян сиромаф,
напра'и бафча срет село,
'сите девойки дойдо'е
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Бояна не дойде.
Си стана Стоян сиромаф,
отиде дур' при майка си:
Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Учам те, синко, научам,
ти да си умреш от нафол,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
и бела Боя ке до'ит.
Умрелш си Стоян от нафол
дочуле 'сите девойки
и калешести невести,
и църнооки вдо'ици,
'сите Стояна виделе,
'сите му пещеш отнесле;
уще Бояна я немат.
Бояна майка йе велит:
- Майко ле, мила майко ле!
От тебе изан си сака,
яс да го видам Стояна,
веке ми Стоян умрело,
ке пойдам да го целивам,
от него да се опростам;
'сите другачки пойдо'е
и яс, майчице, да одам.
Майка йе изан йе даде:
- Ай одай, бела Бояно!
Да не се тамо заба'иш.
Ми стана бела Бояна,
влезе си в мала градина,
си набра киска босильок,
секакво цвеке 'убо'о,
колку во дворе ми влезе,
от майка изан да земат:
- Майко ле, мила майко ле!
Я сега тамо ке одам,
да си го вида Стояна.
Колку Бояна отиде
во Стояно'и дворо'и,
писна Бояна да плачит:
- Оф леле, юнак Стояне!
Душа да немат майка ми,
защо те зеде на душа,
защо ми младо загина,
оба не си се простифме!
Отиде дур' при Стояна,
му кладе киска босильок,
прибра се да го целиват.
Стоян я фати за ръка:
- Добре ми дойде, Бояно!
Как се излъжи майка ти,
како те тебе пущила?
Како ти тебе наръча?
Арно те господ донесе,
со тебе ке се кердоса.
Пойдо'е попой да канет
Стояна да го закопвет.
Не го Стояна закопвет,
тук' го Стояна венча'е.
Кога ми дочу майка йе,
от умот ке се расипит.
Тие се двата венча'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.