184. МИТРЕ ПОМОРЯНЧЕ И МАРИА БЕЛОГРАДСКА

Български народни песни

Посвършил се Митре Поморянче,
я посвършиил Маря Белоградска.
Бог го убил Петре Вайрадинче!
Защо беше Петре кувенджифче,
я привърши кир бела Мариа.
Дури ми я пърстен пърстенвало,
по'аржило три то'ари азно,
от како йе пърстен пърстенвало;
що напра'и пърстен над пърстена,
що напраи бурма позлащена,
а на бурма камен безценети;
що напраи до три злати венци,
а на венци камни безценети;
си по'аржи уще шес' то'ари,
се стори'е шес' то'ари азно.
Си дочуло Митре Поморянче,
дома пойде мошне умилено,
ръце кършит от бели колена,
гла'а кършит от бели бедени,
сълдзи ронит по бели пазу'и,
от пазу'и по бели скуте'и.
Го догледа негва стара майка:
- Ай ти, Митре, ай ти, синче миле!
Що си олку, синко, уядвено,
що ми рониш, синко, дробни сълдзи,
'се во сълдзи си се утопило,
дури си я земя завадило
от жальо'и, Митре, от плако'и?
Не можеше майка збор да да'ит,
одвай Митре йе одго'орило:
- Как да не су', майко, уплакано,
как да не су' мошне уядвено?
Бог го убил Петре Вайрадинче,
Вайрадинче Петре, кувенджифче!
Що ми сторил големи намзулак,
я превършил кир бела Мариа.
Тога рече Митре'а стара майка:
- Ай ти, Митре, ай ти, синко миле!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Ай земай си малу-много азно,
та собери младине майстори,
напра'и си нована гемиа,
та пойди си во града Прилепа,
прекупи си свила и коприна,
прекупи си свилени кошули,
прекупи си медени елеци,
що 'и носат свършени девойки;
прекупи си чо'а парангора,
що пра'ет джубина за не'ести,
напълни си нована гемиа,
откупи си млади гемиджии,
префърли се преку Църно море,
излези си во Белего града.
Ко' ке пойдиш во Белего града
да си кла'иш три млади теляли,
да викает низ Белего града,
да излезет свършени девойки,
да купеет свила и коприна,
бельки, синко, ке ти се измамит,
ке ти дойди кир бела Мариа.
Ама, синко, да не ми се мамиш,
стока надвор да не им изважаш,
тук да дойдеет во нова гемиа,
да земает 'се що ке им требит.
Како майка си го научила,
така Митре майка си почуло.
Той си зеде малу-много азно,
та си собра младине майстори,
си напра'и нована гемиа,
та си пойде во града Прилепа,
си прекупи свила и коприна,
си прекупи свилени кошули,
си прекупи медени елеци,
що 'и носат свършени девойки;
си прекупи чо'а парангора,
що пра'ет джубина за не'ести,
си напълни нована гемиа,
си откупи млади гемиджии,
се префърли преку Църно море,
си излезе во Белего града.
и си кладе три млади теляли.
Ко' вика'е три млади теляли:
- Излегвите, свършени девойки,
да купвите свила и коприна!
Тога рече кир бела Мариа:
- А егиди, три млади теляли
Яс ке дойдам първо на гемии,
да си купам свила и коприна;
ай речите на млад гемиджиа,
да постелит платно бамбаркено,
от портите дури до гемиа,
ас ке дойдам на нова гемиа.
Му каза'е три млади теляли:
- Оти сакат кир бела Мариа
да постелиш платно бамбаркено.
И ми посла Митре Поморянче
от гемиа дури до портите.
И си стана кир бела Мариа,
се промена, лепо се наружи
и си зеде три'есет девойки,
си отиде на нова гемиа.
Тога рече кир бела Мариа:
- А егиди, младо праматарче!
Извади ни свила и коприна,
извади ни свилени кошули,
извади ни медени елеци,
извади ни чо'а парангора,
що ми носет свършени девойки.
Тога рече Митре Поморянче:
- А егиди кир бела Марио!
Клетва имам от моята майка,
от гемиа стока не изваждам;
от' сте вие три'есет девойки,
секой насе ке си отберите,
овде много ке се зеба'ите;
нещо роса да не ми заросит,
нещо ветар да не ми повеит,
да огърдит свила и коприна;
ай влезите в нована гемиа!
И си влезе кир бела Мариа,
а по неа три'есет девойки.
И им фърли Митре Поморянче
що им фърли свилена йоргана,
и им тури свила и коприна.
Тога рече Митре Поморянче:
- А егиди млади гемиджии,
али сега, бракя, аль никога!
Отдурнете нована гемиа,
си имаме п'една на юнака.
Отдунале нована гемиа;
а момички туку отбирает,
що им требит 'се да си земеет.
Се испра'и кир бела Мариа,
си се найде стреде Църно море.
Тога рече кир бела Мариа:
- А егиди Митре Поморянче!
Що йе овой унер що напра'и,
аль ке беше от твоя умщина,
ал ке беше от твоята майка?
И йе рече Митре Поморянче:
- Умщината от моята майка,
юнащина от мене да знаиш.
Префърли'е преку Църно море,
излего'е на край на краище.
Го догледа Митре'ата майка,
го пречека с голем калабалак.
Тога рече Митре добар юнак:
- А егиди, млади гемиджии!
Не вардите нована гемиа,
тук' вардите свършени девойки,
що ни дошле сами на гемиа,
земайте си п' една на юнака,
'секой дома си да си одите.
Си зедо'е млади гемиджии,
отидо'е 'сите при майка си.
Митре'а майка унер ми сторила,
три месеци свадба ми чинила.
И си рече Петре Вайрадинче:
- Арно сторил Митре Поморянче,
как му сториф, пойке ми го стори,
нещо атар пак не ми останвит;
как се грабит свършена момичка!
Зари неа три'есет пойдо'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.