179. ЯНОВИЦА

Български народни песни

Имала си Яновица
до два сина, два аршлана;
дойде време, дойде кова,
двата да си ги посвърши;
да ги свърши от два града,
от два града две невести.
Дойде време, дойде кова,
свадбата да им направи.
Стари Яно си поканил,
си поканил сто свото'и
мегю них за кума кладе
тои Делибаша Марко,
старосвата Волкашина,
а девери две гърчина.
Дойде време, дойде кова,
да си одат по невеста.
Тавмо адет си имале
зето назад да се врати.
Се врати'а зетовите
во тая гора зелена;
па ги найде Ангелина,
Ангелина самовила,
двата веднъш ги пошмъркна.
Сон сонила Яновица,
къд' летаят два гълаба,
право къде негя идат.
Не ми биле два гълаба,
току биле два абера,
погинале двата зета,
двата сина, два аршлана,
ги поголна Ангелина,
Ангелина самовила.
Па дойдоха сватовите
без невеста, без зетови.
Па извикна Яновица:
- О ти, нунко, Дели Марко!
Камо ти два кърщеника,
два юнака мой синови?
Изговоре Дели Марко:
- О ти, стара Яновице!
Тамо адет си имале,
зетовите да не идат,
току назад да се вратат;
яс побарах зетовите,
да полюбат моя ръка,
зетовите не ги найдох,
ги поголна Ангелина,
Ангелина самовила.
Па извикна Яновица:
- Волкашине, старосвате!
Варем ти си имаш памет,
како пущаш зетовите,
д' одот во гора зелена,
да ги голни Ангелина,
Ангелина самовила!
Как Яновица врескала,
така она си треснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.