170. * * *

Български народни песни

Бела Яна дворье ми метеше,
а Стоян си коня потпра'аше;
Стоян Яне тога йе велеше:
- А егиди, Яно, бела Яно!
Како се сакафме, така се зедофме,
кукя немафме, кукя купифме,
коньи немафме, коньи купифме,
овци немафме, овци купифме,
овци купифме со 'се овчари;
'се що немафме, господ ни даде,
чедо от сърце господ не даде,
аль йе от бога, аль йе от люгье?
Тогай му рече уба'а Яна:
- Дейди, Стояне, мой господине!
Лель ме опитвиш, яс ке ти кажам,
како я знаам и ти да знаиш,
ни йе от бога, ни йе от люгье,
тук' ми йе ова майкина клетва.
Кога сум било лудо мало'о,
я сум си било люто проклето.
Та ме повила моята майка
и ме леляла и ме кълнала,
та що ми рекла най-лоша клетва:
- Да ми поспиеш, мала Янико,
да ми поспиеш, да ми порастиш,
да ми се сториш добра девойка,
стопан да найдиш как що ке сакаш,
'се що ке немаш, госпот да да'ит.
Да ми се сториш мошне богата,
чедо от сърце, керко, да немаш,
защо ми да'аш големи мъки,
денье и ноке, керко, ми плачиш.
Ког' ке засвирит риба летница,
риба летница по Църно море,
ко' ке запеит камен станоит,
камен станоит на Никополе
ти тога чедо да си добиеш.
Тога ми рече уба'а Яна:
- Ейди, Стояне, мой господине!
Олку си имаф збор да ти кажа,
сакаш ме тераш, сакаш ме държиш,
яс ти 'и казаф моите гре'ой.
Стоян йе назод зборот вратило:
- Ейгиди, Яно, млада невесто!
Многу без чедо, Яно, и ние,
ке поминиме и ние вака.
Яс ти се молям ти да не жаляш;
никоя майка чедо не кълнит,
чедо не кълнит, чедо да немат,
туку ни било касмет от бога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.