161. ТОДОРА, БОГДАН И НИКОЛА

Български народни песни

Мома Тодоро, Тодоро!
Тръгнала ми йе Тодора
на планината на снопе
с неино либе Богдана.
Богдан Тодори говори:
- Либе, хубава Тодоро!
Земи ми, либе, кабуре
до седемдесет и седем.
Послушала го Тодора,
та му е зела кабуре,
та ся на снопе отишли.
Минаха поле широко,
настанаха гора зелена.
Богдан Тодори думаше:
- Либе, хубава Тодоро!
Я викни, мома, та запей,
тая ми песен юнашка,
дето два гласа износи,
а на четири доноси,
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи!
А Тодора му думаше:
- Либе ле Богдан, Богдане!
Викнала бях, запяла бях,
ала не смея, не мога,
от Никола харамия,
че ма напреди искаше,
па мама ме не даде.
Сега го кажват, либе ле,
по тая гора зелена
со седумдесет юнаци,
со седумдесет и седем,
та ще ма позна по гласа,
та ще си преко прекасне,
тебе ще младо погуби,
мене ще млада да земе.
А Богдан си и думаше:
- Не бой ся, либи Тодоро!
Доде йе Богдан при тебе
со седумдесет кабуре,
со седемдесет и седем.
Послушала го Тодора,
викнала мома, запяла
тая ми песен юнашка,
дето два гласа износи,
а на четири доноси.
Ка бе я зачул Никола,
Никола млад арамия,
а той я позна по гласа,
та па ги преко пресрещна
со седумдесет дружина.
Ка бе ги видял млад Богдан,
кабур след кабур въргаше,
юнак след юнак падаха.
па си г' истепа млад Богдан
до седумдесе юнаци,
та го бе остал Никола.
Па съ ся двата бориле,
та са три дни бориле,
до три дни и три нощи.
Богдан Тодори думаше:
- Либе, хубава Тодоро!
Не седи, либе, та гледай;
на кому годе поможи,
кой годе да си надвие.
Тя бръкна в десни джепове,
извади влашко ноженце,
Богдану ючкур преряза,
да му надвие Никола,
да си я земе Тодора.
Богдану господ помогна,
из връх го глава издигна,
та го в земята закара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.