157. ПЕТРЕ МАДЖАРЧЕ

Български народни песни

Алай бег войска береше,
не можит да я соберит;
дур' дойде Петре Маджарче,
дробна ми войска пособра,
Камбер кадъна поплена
со дванадесет алайки,
со тринадесет робинки.
Робинки кладе в кочиа,
Камбер кадъна пред коня,
боса по дробни каменя
и гологлава по сънце.
Кадъна му се молеше:
- Де гиди Петре Маджарче!
Ак' не ме кла'иш в кочиа,
баре ме кла'и на коня!
Ти що кабает ми найде,
та мене тераш пред коня,
боса по дробни каменя
и гологлава по сънце.
Петре йе лепо вореше:
- Де гиди Камбер кадъно.
Аль знаиш, аль паметвиш,
кога беф дете мало'о,
я си беф момок у тебе;
мене ме треска тресеше,
ти лебец не ми даваше;
а кога да ми да'ше,
од три недели месено;
ти вода не ми да'ше,
а кога да ми да'ше,
полу со раски мешана.
За тва те терам пред коня,
боса по дробни каменя
и гологлава по сънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.