151. СЕСТРА АНГЕЛИНА, ТОДОРА И ПЕТРЕ ЛОВАЧЕТО

Български народни песни

Разбегала се Сава со Морава
по Морава край белаго Дунав;
Сама останала лична Ангелина
платно да ткаит, ръкав да довезит.
Нищите йе пеат, бърдото йе дзунит;
и ми доткала и ми довезала,
и ми заскитала во гора зелена,
кога ми плакала, гора ми дзунила.
Стрекя я стрете Петре ловачето:
- Ай тако ти бога, 'уба'а девойко,
ти дали си имаш негдека некого,
негдека некого, твоя мила рода?
- Ай тако ми бога, незнаена дельо!
Немам нигде никого, салт с' имам сестра,
една мила сестра 'убава Тодора,
и тая я водит Петре ловачето,
ама не знам къде той ми я однесе.
За ръка я фати, на коня я фърли,
дупна коня Петре, дома я однесе,
дома я однесе, от далеку викат:
- Излези, излези, Тодоро Кадано,
да видиш, Тодоро, що робинка носам,
дваш йе по-'уба'а, триш йе по-работна.
И тогай Тодоре добро не йе падна.
Рет йе наредила дворье да изметит,
прах да йе напрашит, за да ми огърдит;
и ми се измила со студена вода,
ми се сторила уще по-'уба'а.
Рет ми йе редила жито да отсеит,
прах да йе нападнит, за да ми огърдит.
Пак ми се измила со студена вода,
и ми се сторила уще по-'уба'а.
Тога ми я прашит Тодора Кадана:
- Ай тако ти бога, 'уба'а девойко,
Аль имаш некого твоя мила рода?
- А тако ми бога, 'уба'а невесто!
Немам нигде никого моя мила рода,
я съде си имам една мила сестра,
една мила сестра 'убава Тодора,
и тая я водит Петре ловачето.
Тогай се грабна'а, си се загърни'е,
от радос сестри плачет, не се одельват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.