148. МАРКО И ДИМНА ГОРА

Български народни песни

Наймал ми се левен Марко
да ми вардит Димна гора,
Димна гора и зелена.
На вечер я обидвеше,
а на утро йе опитвеше:
- Ай ти тебе, зелена горо,
що си, горо, подгорила?
Аль те оган изгорило?
Аль те слана посланила?
- Левен Марко, а стопане!
Не ме оган изгорило,
не ме слана посланила,
туку жальба ми паднала;
помина'е три синджири,
три синджири младо робье,
под нодзе ме изгази'е,
со сълдзи ме попари'е.
Първи синджир що помина,
'се юнаци посвършени;
втори синджир що помина,
'се девойки пърстенвати;
а трекиот що помина,
'се вдо'ици с луди деца.
Тога велит левен Марко:
- А къде си отидо'е?
Димна гора одго'ори:
- Бърго трага ке им на'иш,
сега рано помина'е.
Се налюти левен Марко
и си зеде бърза коня,
що пособра дробна войска,
дробна войска 'се арапи;
си прифтаса три синджира,
си посече зулумкярии,
си испущи младо робье
от синджири 'иста'и,
'и дару'а с дробно азно,
'и испущи на вилеет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.