135. ПАВЕЛ И СЕСТРА

Български народни песни

Подцвилил Павлова кон
рано, рано ден неделя.
Кога зачу неговата,
неговата стара майка,
а тя Павлу си говори:
- Леле варе, синко Павле!
Оти цвили добра коня?
Дали ти е трява гладен?
Или ти йе вода жаден?
Или не йе зоб назобен?
- Леле варе, синко Павле!
Дели Павел и говори:
- Леле варе, стара мамо!
Нито си е трява гладен,
нито си йе вода жаден,
нито си йе зоб назобен;
али цвили на прояжба,
че ще Павел да ся жени.
Майкя Павел му продумвит:
- Леле варе, синко Павле!
Не жени ся тъз година,
житото йе от глютина,
виното йе от къпина.
Павел майкя не послуша,
а узе жълта бъклица,
та покани ясно слънце,
ясно слънце, млада кума,
йесен месец старосватка,
ситни дзвезди 'се девери.
Собра ся свадба голяма,
кон до кон, кола до кола,
та за невеста отишли.
Кога йе било през море,
по сух пясък минали;
кога ся назад върнаха,
морето като дотекло,
дорю заноси камине.
Въспря ся свадба голяма,
разигра ся ясно слънце
с позлатена патерица,
та си раздяли морето,
та минало ясно слънце.
Потънала добра коня,
добра коня до колена.
Кога мина ясен месец,
то потъна добра коня,
добра коня до зенгии.
Кога минаха девере,
на конете до седлата.
Кога мина дели Павел,
той потъна до поеса.
Кога мина невястата,
а тя потъна до магдан.
Минала свадба голяма;
ког' отишле в черковата,
поповете онемеле,
дяконе ослепеле.
Едно дяконче продума:
- Кумове и старосвате,
и вие, млади девере!
Попитайте невестата,
съща ли йе презморянка,
или съща погорянка.
И питаха невестата,
не йе съща презморянка,
не йе съща погорянка,
дели Павлу мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.