124. САБЯ

Български народни песни

Личба личет три млади теляли,
личба личет низ више Стамбола,
продавает една остра сабя;
скъпа цена за сабя сакает,
ми сакает девет стотин дукад,
за теляли ущи деветдесет.
Ми дочула Гюргя самовила
и си зеде сурего елена,
си го зеде за коня бързего,
у зенгии до две люти змии,
жълта смока за камджик я зеде.
Негде-годе елем удураше,
три са'ати пред ветар бегаше,
тук да фтасат во града Прилепа,
да му кажит Маркойе Кралевике;
и му каза нокье на полнокье.
Станал Марко на нога юначка,
и си зеде своя бърза коня,
и си зеде жълтине дукади,
си я зеде Гюргя самовила,
дури ми се зора обзорила,
ми пойдо'е во града Стамбола,
ми купи'е она остра сабя,
що се диплит двана'есет дипли,
що се носит во бела пазу'а,
що ми сечит древя и каменя;
и на ручег назод се врати'е,
и дойдо'е во града Прилепа.
Уще толку кърчма ми испи'е
приятели, верни побратими.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.