123. МУРАТ БЕГ И МАРИА

Български народни песни

Запросило Бедже Мурат-бедже,
попросило кир бела Мариа.
Йе просило три години дана,
той я просит, таа го не земат.
И йе пущи Бедже Мурат-бедже
бела книга църна написана:
"Потурчи се, кир бела Марио!
Я не можам две вери да вервам.]
Се уплаши кир бела Мариа,
та си влезе в темни конушници,
си отседла своя бърза коня,
коня явна нокье на полнокье,
та отиде во града Прилепа,
во Прилепа на Марко'и порти.
Еднош клюквит, а два пъти виквит:
- Я излези, Марко Кралевике!
Я излези, мои мили вуйко!
И излезе Марко Кралевике,
и излезе на свой вити порти;
що да видит чудо и големо!
- А егиди кир бела Марио!
Що те нужба тебе дотерало,
да ми идеш нокье на полнокье?
- Ай ти, вуйко, Марко Кралевике!
Ево имат три години дана,
ке ме просит Бедже Мурат-бедже,
той ме просит, та я го не зе'ам;
ама сега бог ми го убило,
бог го убил, бог да го убиет!
Що ми писал една бела книга,
бела книга църна написана:
"Потурчи се, кир бела Марио!
Я не можам две вери да вервам.]
Говореше Марко Кралевике:
- А егиди кир бела Марио!
А Марио, моя мила мнуко!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Посакай му скъпа венчанина*,
венчанина три бели градо'и;
посакай му три руди планинье,
три планине со 'се руди овци,
с руди овци, со млади овчари.
А Мариа си послуша вуйка,
дупна коня и назод се врати;
та си зеде една бела книга,
бела книга църно му я пишвит:
"А егиди Бедже Мурат-бедже!
Я те земам, ама тебе сакам
венчанина три бели градо'и,
я ти сакам три три руди планини,
три планине со 'се руди овци,
с руди овци, со млади овчари.]
Кога виде Бедже Мурат-бедже
бела книга църно написана:
- Бог те убил кир бела Марио,
кой те учи, кой ми те научи!

* Що се плащат за венчанье от стърната од зетот на невеестинскиот татко. По селата още съществует обичаи, по кои момците плащает на таткото од невестата, пред да се венчает.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.