119. СТОЯН

Български народни песни

- Стоене, синко Стоене!
като с слънцето живуваш,
я си попитай слънчице.
- Слънчице, ясно слънчице,
като ти греиш по 'си свят,
по 'си свят, по 'си вилеят,
не видя ли, ясно слънце,
моята лика-прилика?
Послуша Стоян майка си,
та при слънце отиде,
па на слънцето говори:
- Не видя ли ми, слънчице,
моята лика-прилика?
Слънцце Стояну думаше:
- Маре Стоене, Стоене!
А съм ти видял прилика,
ала е твърде далеко,
през Дунав дури во Влашко;
ала е младо годено,
в неделя му е свадбата.
Ако са, Стоене, наемаш,
за ден да идеш, да дойдеш,
ти щеш Рада да си земеш.
Стоян си дома отиде,
си стегна коня ранена,
тури си нога в зенгия,
доде другата да тури,
три си планини премина
и бял Дунав си преплива,
па во Влашко си отиде.
Завари свадба на двори,
па на девери говори:
- Девери, пера жерави,
я доведете невяста,
та ръка да ми цалува!
Че казуваше майка и,
че сме си стара роднина.
Послушали го девери,
та изведоха невяста,
десна му ръка цалува,
с лява си бръкна в джепове,
извади жълти жълтици,
тешка си свадба засипа.
Залисаха са девери,
зели да берат жълтици.
И той я фана за ръка,
та на коньа си я качи,
та си бял Дунав преплува.
Рада на Стоян говори:
- Маре Стоене, Стоене!
Свали ме, либе, от коньа,
очите да си омия,
що съм за майка плакала
и за майчина роднина.
Стоян си Ради говори:
- Кога си идем край село,
там има чешма шарена
вов зелените ливади,
та ща там свали от коньа,
очите да си омиеш,
да не ми рече майка ми -
за лудо ходи на Влашко
пак ти е грозна невяста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.