111. СТОЯН ВОЙНИК

Български народни песни

В петок са Стоян позгоди,
в събота било, що било,
от царя фирман дофтаса,
да иди Стоян, да иди
на царя слуга да стане.
Стоян извади кончето,
че го оседле, обузде.
Булче при коня стоеше
и на Стояна думаше:
- Стояне пръвна, пръвнина!
Постой, Стояне, почакай,
да влеза в горна градина,
да бера цвети китинку.
Уви я китка розлясна,
чи на Стояна отдаде:
- Турни я в бяла пазуха,
сутрина, вечер поливай;
като си китка повяни,
тогава ще ся позгодя;
когато китка изсъхни,
тогава ще ся оженя.
И стана Стоян отиде,
походи мало и много,
дор цели девет години,
тогава китка повяхна.
Стоян си викна, заплака.
Де го зачула царица
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче!
Сег' стана девет години,
аз не бях тебе видела,
да викниш и да заплачиш.
- Царице, господарице!
Сег' стана девет години,
оставих булче под було,
днес на булче е свадбата.
Царица дума Стояну:
- Стояне, холам Стояне!
Извади конче хранено,
че го оседли, обузди;
ако ти път за неделя,
ти си го земи за пладня.
Извади конче фраквато,
че го обузде, оседле;
път му беше за неделя,
а той го зеде за пладня,
покрай ми лозе замина,
баща му лозе копаше.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.