109. НАЧО

Български народни песни

Останал ми Начу
от три дни сираче
без майка, без баща.
Сиракувал Начу
дваесе години
по чуждите врати,
по турски чифлици;
и на връх Великден
във свята неделя
хора в църква влазят,
Начу рало стяга,
дребни сълдзи рони,
и ся богу моли:
- Боже, мили боже,
не ли е днеска,
днеска ден празничен,
ден свята неделя?
Сички на Великден
хора в църква влазят,
пък аз дрослам*, стягам
и биволи впрягам.
На нива отиде,
първа бръзна пусна
и втор повтори;
бивол саи поривал.
И продума Начу,
и ми ги кълнеше:
- Биволи, биволи,
ни толку (сте) връвяли,
стига ми легнахте.
И бивол му дума:
- Начу, сирак Начу!
Я откачи рало,
чи сай закачило
за девет казани
сос жълти алтъни.
Чи откачи Начу,
това пусто рало
чи извади Начу
до девет казани
сос жълти алтъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.