106. ГЮРО

Български народни песни

Два са змея во планина бият,
до две реки черни кърви течат;
и крайот е до черна темница,
во темница Гюро добар юнак,
в ръце държи пиле соколово,
пръсти кърши, сив сокола храни,
сълзи рони, сив сокола пои
и ми дума Гюро добар юнак:
- Ой та тебе, пиле соколово!
Не та 'раня голям да порастеш,
но та 'рана дома да та прата;
та да видиш моите дворове,
запустели, со пелин обрасли.
Отговаря пиле соколово:
- Снощи минах покрай твойте двори,
на срет двори едно сухо дърво,
на дървото до три кукавици.
Първа кука ми е онемяла,
втора кука ми е присипнала,
третя кука и ми погледва.
Отговаря Гюро добар юнак:
- Дето кука, та е онемяла,
тая ми е мойта стара майка,
дето кука - ми е присипнала,
тя ми е моята мила сестра,
дето кука и ми погледва,
то ми е моето първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.