1. ЙОВАН ПОПОВ И САМОВИЛА

Български народни песни

Кинисал ми Йо'ан Попов,
да ми о'ит на Великден,
на Великден на оранье.
И ми дойде до полпъти,
и излезе самовила,
самовила самогорска,
пътищата му предстрети:
- Врат' се, врати, Йо'ан Попов,
не одай ми на Великден,
на Великден на оранье!
Йо'ан лепо говореше:
- Бегай, бегай, самовило!
Да н' ти слезам от моява,
от моява бърза коня,
да н' те фатам за твоята,
за твоята руса коса,
да н' вързам бързу коню,
бързу коню за опашка,
да н' те влачам како брана.
Се разлюти самовила,
та отпущи руса коса,
му сопнала бърза коня,
да му пиет църни очи.
Се налюти Йо'ан Попов,
та йе фати самовила,
та йе фати за нейдзина,
за нейдзина руса коса,
та йе върза бързу коню,
бързу коню за опашка,
йе повлече како брана.
Си я носи дури дома;
от далеко майке викат:
- Я излези, мила майко!
от' ти носам не'естица,
не'естица самовилска,
тебе, майко, отменица,
татко йе бела променица,
брату перче исчешлано,
сестре леса уплетена.
Йе заключи десно крило,
десно крило в шарен ковчег.
И седела три години,
постигнала мъжко дете
и канила чесна кума;
йе кръстила мъжко дете.
И ми дошла кумашина,
кумашина говореше:
- А не'есто самовило!
Малу 'оро да поиграш,
малу 'оро самовилско!
Самовила говореше:
- Ай ви вие, чесни куми!
Нек' ми пущит Йо'ан Попов,
нек' ми пущит десно крило,
така 'оро да поигра.
- А не'есто самовило,
вера немаш, ке побегниш.
Самовила говореше:
- А егиди, Йо'ан Попов!
Ако те страф на н' побегна,
затворете мали врати,
мали врати и големи,
така 'оро да поигра.
Затвориле мали врати,
мали врати и големи,
йе отключи десно крило.
Колку 'оро заиграла,
излетала низ баджата,
свекърва йе повикала:
- А не'есто самовило!
дете плачит за леляне,
за леляне, за цицане.
Самовила говореше:
- Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за цицанье,
да го кла'иш под стре'ите,
ке заросам ситна роса,
ке надоям мъжко дете.
Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за лелянье,
да го кла'иш на креветот,
ке пове'ам ти'ок ветар,
ке залелям мъжко дете.
Се измами свекърва йе;
кога дете заплачило,
заплачило за леляне,
си го кладе на креветот,
не повеа ти'ок ветар,
тук' се впущи самовила,
си го зеде мъшко дете.
И се пофали Йо'ану:
- А егиди, Йо'ан Попов!
Що ти се тебе чинеше,
от' ке държиш самовила,
самовила за любенье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.