91. ПОЛИТЗАТВОРНИШКА ПЕСЕН

Български народни песни

Китна пролет - росна детелина,
цвете бере румена Ирина -
цвете бере, здравец и иглика,
те са двамка лика и прилика.
Цвете бере, бере и припява,
буйни коси вятъра развява;
тънка снага, палава, игрива,
пуста мома - съща самодива...
- Кво ли прави там във Болшевишко,
жали ли за мене моят Митко?
Дали няма ум да му замае
руска хубост?... Мъж е... Кой го знае?
Ей го гроба, в бурен е обрасъл,
и на него горд орел е кацнал -
да го пази, дъжд да го не вали,
че орелът бунтовника жали.
Викна мома, викна, та заплака;
ала шепот шепне из шумака,
ала шепот шепне из шумака,
сякаш че е гласът на юнака:
- Залюби си, който ти хареса
и бъди му вярна ти, другарко,
и бъди му вярна ти, другарко,
либе мило, чиста гълъбице...
Потърси ти мойте верни стъпки,
потърси ги по гори, по лъки
и по всички схлупени къщурки,
не видели нивга лъчи ярки...
Потърси ти моите верни стъпки:
те личат по кървавите капки,
все по тях ще стигнеш висините,
ще надминеш даже и орлите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.