Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
90. ПЕСЕН НА АЛЕКСАНДЪР ВОЙКОВ
Български народни песни
Край стените на затвора
майка плаче и нарежда:
- О юнако, мили сине,
на старини ти надежда!
Излез, сине, да те видя,
Да те видя, рожбо мила,
че в сърце ми люта змия,
люта змия гнездо свила.
А юнака се обажда,
бодър и смел зад стените:
- Не ме, майко, ти оплаквай,
не проливай си сълзите:
часовете ми изтичат -
утре рано сърце спира;
на бесилката увиснал,
ще изгасне мъжка сила.
За делото аз умирам,
но то, майко, ще живее, -
знамето във кръв обляно,
победило, ще се вее!
Казанлъшко; непубликувана (Фолклорен архив при НЕМ);
Александър Войков от с. Кумарица, Софийско е обесен като войник-политзатворник
през 1935 г. (бел. съст.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев.
София, 1948.
|