77. ИВАНЧО ПАНОВ

Български народни песни

Събрали ми са, отбрали
трима-четирма даскали,
вярна са клетва сторили
народа да си повдигнат,
повдигнат да го побунят.
Че кой ми беше първия?
Иванчо Търновенчето.
Че кой ми беше втория?
Цанката Дюстабанката.
Че кой ми беше третия?
Учител Киро Петрович.
Че са тръгнале, отишле
у Рявца на училище;
Иванчо пушки извади
и на секиму подаде,
че ги на талим учеше -
самси той със две играе.
Малко ги млого поучи,
тъкмо ми до три недели.
Като ги добре изучи,
даде им дрехи войнишки,
че си дрехите юбляква
и тънки саби впасава,
развива байрак български -
на байрака си пишеше:
"Смърт или мила слобода."
Отде ги съзря таз жена,
таз жена, таз изедница,
тя на пашата юбади,
пашата русчуклията.
Пашата абер проводи
за триста черни арапи,
за триста башибозуци.
Те са при паша отишли,
че им пашата думаше:
- Скоро, по-скоро идете
у Търнов града голяма,
Иванча при мен довдете.
Арапи слушат пашата,
че са ю Търнов отишле,
че са Иванча ванали,
та го ю Русчук завели,
на паша са го предали.
Паша на чердак седеше,
с наргеле тютюн пиеше;
като Иванча съгледа,
той на Иванчо думаше:
- Какво си търсил, Иванчо,
такоз си, олам, намерил.
Че на арапи заръча
букаи да му юдарет,
я на ръцете - блезици,
та го ю тумрък върлива.
Лежал е малко ни млого,
тъкмо ми до три месеца;
тогаз се паша досети,
че е Иванчо затворен.
Той на заптии думаше:
- Скоро Иванчо довдете!
Заптии паша слушева -
те са Иванча довеле.
Паша му беше кадия -
той си истинтак прайеше
и си Иванча питаше:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, главата?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е главата!
Втор го истинтак питава:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, войската?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е войската!
Трет го истинтак питава:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, ятака?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е ятака!
Паша са люто расърди -
той на заптии думаше:
- Скоро го в Търнов карайте,
карайте и го вбесете
сред Търнов, насред пазаря,
да види мало й голямо,
да види, да се научи,
как са тъй царство събаре!
Заптий Иванча прибрава,
карава, йоще биева,
през сред го Търнов преведва,
през голямата чаршия,
край неговите дурови,
дорови й къща висока.
Майка му в къщи седеше,
ю къщи при пенджерите,
памучен чорап плетеше
и му бримки четеше.
Кога из пенджер погледна,
че къко чудо видяла:
заптии карат Иванча -
назад му ръце вързани,
вързани и оковани.
Кът го майка му съгледа,
върли чорапа настрана,
бяла си глава улови,
бели си косми скубеше,
в соба кат луда тичаше
и са ю стени биеше.
Кът е Иванчо съгледа,
той си саатя извади,
саатя позлатения
и го майка си даваше;
кът го даваше думаше:
- Я на ти, мамо, тоз саат -
него да гледаш за мене.
Че го въз бесилка довели;
въз бесилка стоят два реда -
ред турци и ред българи.
Турците турски думаха:
- Каквото търсил, намерил!
Там си Иванчо съгледа
своето либе Тодорка -
Тодорка сълзи ронеше
и към Иванча гледаше.
Той си главата поклюмна -
Тодорка въз него да иде.
Като въз него отиде,
той си пръстена извади,
пръстена годенишкия,
на Тодорка го подаде;
кът го даваше, думаше:
- Я на ти, либе, тоз пръстен -
него да гледаш за мене.
Тогаз са Иванча дигнали,
дигнали да го обесят;
че са въжето скъсало -
сички българи викнава:
- Иванчо й, олам, праведен,
за правда Йованчо ще иде!
Втори път са го дигнали;
Иванчо въже улови,
че на бесилка изкочи
и на българи думаше:
- Ой ви вас, мили българи!
Що сте си ръце сгърнали,
що трайте, къко гледате?
Що не си пушки земате -
турците да си избием,
народа да с освободим?
Докога ние ще търпим
тез турски черни неправди,
тявните тежки данъци,
даноци, тежки вергии?
Тъй като каза Иванчо,
той са по въже поспусна,
че са Иванчо обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.