71. МАГДА НЕВЕСТА ПЛЕНЕНА ОТ ТАТАРИ

Български народни песни

Отка е Стара Планина,
нищо я не е минало -
сал я е минале сватове
със Магда млада невеста
и Бранко младо деверче.
Срещу им идат татаре:
ка ги сватове видеха,
они са назад върнаха -
сал остана невеста
със Бранко младо деверче.
Та го хванаха татаре,
та ги караха-караха
у нихна земя татарска.
Па си те турски сборуят:
Бранко деверче да губят,
Магда невеста да турчат.
Магда си турски разбира,
па си на Бранко сборува:
- Братне ле, Бранко деверче,
замръкни, а не осъмни,
че какво думат татаре:
менека млада да турчат,
а тебе младо да губат.
И Бранко я е послушал -
замръкнал, а не осъмнал.
Остана Магда невеста;
девет е години стояла,
добила мъжко татарче.
Татарин впрегна кучия
и тури Магда в кучия;
па си отиде на събор -
Криводол служи Спасовден.
Татарин стави кучия,
Магда хванала да плаче,
а татарин й говори:
- Магдо ле, млада невесто,
дали ти жалба за хоро,
или си рода познаваш?
Она му тихом говори:
- Не си родата познавам,
нало ми жалба за хоро.
Татарин Магди сборува:
- Съблечи сино-зелено,
облечи бело-цървено,
па си се хвани у хоро;
не хватай се до два млади,
нало се хвани, Магдо ле,
мегю невести и моми.
И Магда си го послуша:
съблече сино-зелено,
облече бело-цървено,
натура наниз телотен,
та па се хвана у хоро
до брата си, до Стояна,
и побратима Ювана.
Един и чехли газеше,
други и пръсти трошеше.
А она си им сборува:
- Брайно Стояне, Стояне,
и побратиме Юване!
Нито ми пръсти трошете,
нито ми чехли газете,
нало на свирка речете,
на свирка и на тъпано:
по-ясно свирка да свири,
по-харно тъпан да тъпа,
та събор да се събере,
да отепеме татарин.
И они рекле на свирка,
на свирка и на тъпано:
по-ясно свирка свирило,
по-харно тъпан тъпало,
та па се събор събрало,
та утепале татарин,
остало малко татарче.
Я Магда си им думаше:
- Оставете ми татарче,
че ми е жалба за него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.