68. ВЪЛКО БАЙРАКТАР

Български народни песни

Мама Янка мъмрала, гадила,
че не знае отде Дунав тече.
Дунав тече от златна ябълка;
на ябълка коне навързани,
на конете седла оседлани,
на седлата пушки накачени,
във пушките барут натуряно.
Пушка пукна, пушка арнаутска,
че удари Вълка байрактаря,
удари го във клетото сърце.
Отговаря Вълко байрактаря:
- Ой ви вази, сговорна дружина,
аз умирам, аз веке отивам,
а пък вази тука ви оставем.
Недейте ме тука заминава -
занесте ме на път, на кръстопът,
със сабя ми гроба изкопайте,
със пушка ми пръстта изфърлете.
На глава ми чешма направете -
кога минат хора ябанджии,
да си пият студена водица,
че да кажат, сговорна дружина:
"Бог да прости Вълка байрактаря!"
На сърце ми черква направете -
кога минат честни християни,
Богу да се у черква помолят,
че да кажат, сговорна дружина:
"Бог да прости Вълка байрактаря!"
На крака ми босилек посейте -
кога минат моми и невести,
да откъснат ситен ран босилек,
че да кажат, сговорна дружина:
"Бог да прости Вълка байрактаря!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.