67. СЕЙМЕНИ НОСЯТ ЮНАШКА ГЛАВА

Български народни песни

Отдолу идат сеймени, леле,
сеймени билюкбашии, леле;
хайдушка глава носеха, леле.
Не ми е глава хайдушка, леле,
хайдушка глава, кръвнишка, леле,
най ми е глава юнашка, леле.
Вървяло й мало й голямо, леле,
главата сеир да струват, леле,
да си главата познаят, леле.
Никой си глава не позна, леле.
Най-подир доде бабичка, леле;
щом си главата видяла, леле,
викнала й заплакала, леле,
и си баба нареждаше, леле:
- Иванчо, синко Иванчо, леле!
Като та й мама родила, леле,
като та й мама кърмила, леле,
тъй ли е мама мислила, леле?
Сеймене думат бабички, леле:
- Не плачи, бабо, не тъжи, леле,
йоще един си отхрани, леле, -
такъз да бъде, бабичке, леле:
доде сина ти уловим, леле,
девят планини минахме, леле;
доде му ръце вържиме, леле,
до шейсе души паднахме, леле;
доде му главата земиме, леле,
сам билюкбашия падна, леле.
Аферим, бабо, машалла, леле -
ощ един такъз отхрани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.