|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
57. МЛАД БАЙРАКТАР
Български народни песни
Мама Стояну думаше:
- Сино, Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е кумшийска дъщеря!
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хуртуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая желта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мамо, калесва
със тая желта бъклица -
със бъклица ги калесва
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа,
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избера
син-зелен байряк да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хуртуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми
дядова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юначки -
да ги разгърна, прегърна!
Когато пролет пролети
на тоя шарен Гьоргьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще д излеза всред село,
всред село, всреде мегданя,
байряка ще си побия,
момчета ще си събера
със тоя Богдан войвода-
па хай на Стара планина!
Славейков, Книга на песните, с. 182.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев.
София, 1948.
|