55. ГОРАТА И ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Български народни песни

- Горо ле, горо зелена!
Имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела
като за нази юнаци?
Нажалила се гората,
гората и планината
и на гората листето,
и на полето тревето -
заради Индже войвода!
Дору бе Индже млад ерген
и гората бе весела,
весела и наредена:
до сяко дърво и юнак,
в сяка долчинка и байрак,
под тънка елха бял чадър,
под чадър Индже войвода.
Откак се Индже ожени,
нажалила се гората,
гората и планината
и на гората листето,
и на полето тревето -
заради Индже войвода!
Как зачу Индже таз дума,
тъй си на Коля думаше:
- Кольо ле, баш байрактарю!
Събирай, Кольо, юнаци
се със боснашки калпаци,
че ги в планината заведи,
че ги ред редом нареди:
до сяко дърво и юнак,
в сяка долчинка и байрак,
под тънка елха бял чадър,
под чадър Кольо байрактар;
че мен ми й младо булчето -
грех ми е да го затрия,
срам ме е да го оставя,
а дваж срам да го поведа.
Кольо на Индже думаше:
- Бре Индже, млада войводо!
Мен са юнаци събрани,
събрани още отбрани,
сал двама-трима ще чакам:
Никола от Никополе
и двама братя мусинци.
Дору той Кольо издума,
ето й Никола довтаса
със двама братя мусинци.
Че разви Кольо байраци,
поведе отбор юнаци,
че ги в планината заведе,
че ги ред редом нареди, -
под сяко дърво и юнак,
в сяка долчинка и байрак,
под тънка елха бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.