|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
54. СТАР ДИМО
Български народни песни
Стар Димо в двори седеше,
на двори под бял трендафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше.
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли
из тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци?
Ех, пусти, пусти младини!
На трендафила славейче;
славейче пее говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути!
Майчица що е рождена -
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени;
гората, майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.
Славейков, Книга на песните, с. 181.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев.
София, 1948.
|