52. МАРКО ИЗГУБВА СИЛАТА СИ

Български народни песни

Шътба шъта Марко Прилепчанец,
шътба шъта по земя никрайна.
Ала земя тъжна запустяла,
та ми нема с кого да се срещне,
да се срещне, дума да си дума.
Но га гледа горе на небето,
тамка видя звезда вечерница,
че си грее, ем ясно се смее...
Проговаря Марко Кралевичи:
- Ой та тебе, звезда вечернице!
Като грееш горе нависоко,
като гледаш вредом надалеко,
не видя ли нейде някой юнак,
някой юнак - по юнак от мене?
Отговаря звезда вечерница:
- Ой та тебе, Марко Кралевичи,
като тебе юнак не си видях -
ни е било - няма и да бъде!
Побързала звезда вечерница,
побързала, във облак се скрила..
Бог да бие Марко Кралевичи!
Тогаз рече дума неразумна:
"Край да има майка черна земя
и нея ще с една ръка дигна!
Да ми слезе Господ от небето
и със него на мегдан излягвам!"
Шътба шъта Марко Кралевити,
шътба шъта, коня разиграва;
наметнал ми й черна абаница,
що чернее като черен облак.
Ечи, тътне майка черна земя,
а горите ечат и се кършат;
разигра се онуй Черно море,
сплашиха се люде у градища
и зверове във тъмни пещери.
А пред него - мъгли и прахове,
а след него дъжд от камък вали,
що ми хвърля конче със копита.
Тогаз слезе Господ от небето.
Та па взема мъничка торбичка
и торбичка със пясък напълни;
па благослови веднаж и два пъти,
та се стори торба по тежина
колко цяла майка черна земя...
Га гу срещна Марко Кралевити,
той на дяда тихом отговаря:
- Ай та тебе, дядо, стари дядо,
що ми ходиш ни по едно време
по тази ми земя запустяла?
Отговаря оня стари дядо:
- Ой та тебе Марко Кралевити,
и аз шътъм със тази торбичка,
ала ми е тежка и претежка
та не мога яко да прекрепям :
моля ти се, Марко Кралевити,
да ми дигнеш на гърб да я нося.
Насмея се Марко Кралевичи,
па присегна с яко войно копие.
Кога дига право нанагоре,
прекръши се яко войно копие,
а торбичка от земя не мръдна...
Па пресегна със ръка от коня.
Кога дига право нанагоре,
потъна му конче в земя до колене,
а торбичка нито помърднала...
Разсърди се Марко Кралевити,
па скокна от коня на земята,
та па пипна торба със две ръце -
със все сила вдига нанагоре:
очи му се пусти опулили -
ще му йзкочат очи от главата;
изпращяха кости юнакови -
скъса му се нещо във сърцето
и веднага Марко сили губи...
Па възседна конче Шарколия,
та па търгна по дълги друмица.
Не ми ходи като халетина,
най ми ходи кротко и полека;
сълзи лее Марко Кралевити,
сълзи лее по бели образи,
жалба жали за напрежна сила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.