51. МАРКО И ЖЪЛТА БАЗИРГЯНА

Български народни песни

Чуйте стари, приказуйте млади !
Посили се жълта базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юначки ръце.
Току годи Марко да погуби,
па че плени чиста Света гора
да изгори бели манастири,
че изгори Хилендар манастир,
че погуби стари егумени,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии -
сички народ без закон че стане.
Прати писмо жълта базиргяна,
па го прати чиста Света гора:
- Много здраве, стар егумен Славе!
Да ми дадеш чиста Света гора -
ако сакаш, с пари че я купим,
ако не чеш, зорле че я земем.
Отговаря стар егумен Славе:
- Ей фала ви, триста егумени,
какво че ме вие научите?
А они му верно отказуят:
- Ей фала ти, стар егумен Славе!
Пише писмо по сите крайнини:
ега има юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да излезне жълту базиргяну,
да отъвне чиста Света гора.
Послуша ги стар егумен Славе.
Изписал е стар егумен Славе,
изписал е тия бели книги,
разпрати ги по сите крайнини:
нема никой юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да си фане жълта базиргяна,
да отъвне Хилендар манастир.
Отговаря стар егумен Славе:
- Ей фала ви, триста егумени,
и виека премлади дячета!
Пратих писмо по сичката земя -
нема никой юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да излезне жълту базиргяну,
да отъвне чиста Света гора.
Като нема юнак да се найме,
хайде бари да я продадеме,
не ли сички само да гинеме.
Викнали са триста егумени:
- Ей фала ти, стар егумен Славе!
Я опущи троица телале,
нека личат по Солуна града,
белки некой юнак че се найме,
та ега би гора отъвнало,
да отъвне чиста Света гора.
Хока телал три дни и три нощи,
та си хока по Солуна града:
- Продава се чиста Света гора -
има некой пари да я плати,
ама нема юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да излезне жълту базиргяну.
Трети ден е, брате, настъпило,
ка излезна жълта базиргяна.
Отговаля жълта базиргяна:
- Ей фала ти, стар егумен Славе,
думай сега - колко пари сакаш?
Отговаря стар егумен Славе:
- Ей фала ти, юнак над юнаци!
Я не знаем колко да ти сакам,
с Божа воля, колко що обичаш,
цена нема, ни се па продава.
Отговаря жълта базиргяна:
- Ей фала ти, стар егумен Славе:
да докараш четиресе мъски,
да товариш само сухо злато,
сухо злато - се жълти жълтици;
да докараш още девет мъски,
да товариш ситни рубаета;
я имане със брой не че броим
и със ока злато не че мерим -
колко можеш, толко че да дигнеш.
Със две думи пазар направили,
у пазар си ръка целивали.
Отговаря жълта базиргяна:
- Ей фала ти, стар егумен Славе!
Като ойдеш в чиста Света гора,
навсекъде хабер да оставиш,
по вси места, бели манастири,
най-повече Хилендар манастир,
да излизат стари егумени,
да излизат низ бели манастир,
немой никой книги да износи,
че да пратим моите гавази,
де ги сретнат, там че да ги губят.
Завика се стар егумен Славе,
той се й чуло по сити крайнини:
- Продаде се чиста Света гора,
та я купи жълта базиргяна,
ем че плени чиста Света гора,
че изгори бели манастири,
че изгори Хилендар манастир,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии-
сички народ без закон че стане.
Той се й чуло по сите крайнини,
па се дочу до Прилепа града.
Нажали се Марко Кралевике,
па на майкя тогай отказуе:
- Леле мале, леле стара мале.
Посили се жълта бизиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана,
кралиците млади изпороби.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юначки ръце;
и е купил чиста Света гора,
тежко, горко имане заплатил:
ем че плени чиста Света гора,
че изгори бели манастири,
че изгори Хилендар манастир,
че погуби стари егумени,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии -
сички народ без закон че стане.
Леле мале, моя стара мале!
Дали можем юнак да си наймем
да отъвнем чиста Света гора?
Че оставим спомен на земята,
Ако можем и я да погинем,
па за вера, мале, че погинем.
Отговаря нему стара майкя:
- Ей фала ти, Марко, мили синко!
Просто да е, синко, от менека:
да отидеш у бой да нападнеш,
от мене ти много изин имаш
да се биеш с жълта базиргяна:
ако можеш гора да отъвнеш,
че оставиш спомен на земята,
се грехове Господ че ти прости.
Взе си изин Марко Кралевике
от негова мила стара майкя.
Пише писмо Марко Кралевике,
па го прати до Солуна града
па го прати жълта базиргяна:
- Мир си седи, жълта базиргяна!
Не ти давам чиста Света гора,
не ти давам Хилендар манастир -
че ти сечем нозе до колена,
че ти сечем ръце до рамена!
Ка си го взе жълта базиргяна,
като си взе това бело писмо,
ем го чете, ем друго писува,
па го прати до Прилепа града:
- Много здраве Марко Кралевике!
Утре рано код мене да дойдеш
да ти видим твоето юнашество:
ако бъдеш по юнак от мене,
просто да е чиста Света гора-
заплатих я, па че ти я дадем;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати:
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Рано рани Марко Кралевике,
рано зоби Шарка добра коня,
назоби го с цървена пченица,
напои го с вино триегодско;
качил се е коньо на рамена,
право кара у Солуна града,
тамо го е зора зазорила.
Край Солуна кале заградено,
у калето девет бели кули,
на кулите жълта базиргяна.
Като виде жълта базиргяна,
че пристига Марко Кралевике,
нема кога коня да си стега,
па си яхна коня на голища
и си взема тежка топузина,
с ред излезна с Марко Кралевике.
Ка го виде Марко Кралевике,
уплаши се Марко Кралевике,
че е горко юнак над юнаци.
Шарко коня на Марко думаше:
- Бегай, Марко, назад да бегаме, -
по юнак е, Бог да го убие !
А Марко си на Шарко думаше:
- Хайде, хайде, Шарко добра коньо,
я че гинем и днеска и утре:
що че бъде, сега нека бъде !
Те станали среща да си стоят,
две ми са си думи продумали,
отговаря жълта базиргяна:
- Ей фала ти, Марко Кралевике,
да ти ли си юнак над юнаци ?
Стани, Марко, на нишан да стоиш,
ида, Марко, с тебе да се бием !
Стана Марко на нишан да стои,
дигна топуз жълта базиргяна:
щото беше Марковата коня,
стана коня като вакло агне;
Бог да бие жълта базиргяна,
не нишани Марко Кралевике,
но нишани коньо у гърдите:
като фърли жълта базиргяна,
Марко коня била талимлия,
талим знала с българско юнашство,
та се сравни със църната земя -
префърли го жълта базиргяна.
Тогай Марко славно че да фърля.
Ка му стана жълта базиргяна,
ка му стана на нишан да стои,
тогай Марко славно че да фърля.
Като дигна Марко Кралевике,
като дига тежка топузина,
та удари жълта базиргяна,
удари го у белите вежди,
разцепи се топуз на четири, -
това юнак не чуе, не хае,
току ми е дума продумало:
- Ей фала ти, непознат юначе!
Каква дума точки одувахме,
оти, Марко, на дума не стоя ?
А Марко му тогай отказуе:
- Мене ми е сърце дълговечно
и моя е дума православна,
я да стоим, сърце ми не стои.
Отговаря жълта базиргяна :
- Да идеме под Солуна града,
тамо има един бели камик,
че метаме тоя бели камик :
ако бъдеш по юнак от мене,
ти че, Марко, мене да надметнеш;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати:
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля.
Като стана Марко Кралевике,
ка ойдоха под Солуна града,
под Солуна скала халовита;
като рипна Марко Кралевике,
та прегърна тоя бели камик,
тежко, горко му е натежало,
па го фърли с негово юнашство:
полетел е три сахата време.
Като го взе жълта базиргяна
като го взе тоя бели камик,
па го фърли през поле широко:
нигде нема камик да си падне,
дор не мина през Белото море.
Върло се Марко уплашило.
Проговори жълта базиргяна:
- Ей фала ти, Марко Кралевике!
Хайде д идем у Солуна града,
че рипаме през моите кули:
ако да си по юнак от мене,
тизе, Марко, мене че надрипнеш;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати:
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Ка ойдоха у Солуна града
ка ойдоха с жълта базиргяна,
ка ойдоха на белите кули,
заигра се Марко Кралевике,
току зорле кули прерипнало;
заигра се жълта базиргяна,
за девет е место прерипнало,
а нагоре вишин надвишило.
Тогай Марко страшно се уплаши,
тежко се е, горко помолило:
- Ей фала ти, юнак над юнаци!
От тебека по юнак не бива,
ти си сега юнак над юнаци;
нало имам молба да се молим:
я посега от тебе че гинем,
да ме пустиш до дома да идем,
да се простим с моя стара майкя,
да ме знае дека че погинем.
Отговаря жълта базиргяна:
- Фала тебе, Марко Кралевике!
Просто да е, Марко, от менека,
просто да е дома да си идеш,
да се простиш със твоята майкя.
Утре рано код мене да дойдеш,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
И Марко го верно послушало,
стана Марко та си дома ойде.
Кога ойде у негови двори,
тежко се е горко ухилило.
Стара го е майкя посретнала
и на Марко дума продумала:
- Не бой ми се, Марко, мили сине!
А Марко и тогай отказуе:
- Стой, не думай, моя стара мале,
тежко, горко моето юнашество!
Не ми й жалба, че чем да погинем,
най ми й жалба, моя стара мале-
баре, мале, сал да ме погуби,
тежко, горко кърви че пролеем;
нало, мале, нема да ме губи,
че ме кове на негови врати:
кой ме види - нему да завиди,
а на мене, мале, да зафали.
Я се чудим, моя стара мале,
славно, право мене че погуби;
но се боим от мой славни народ,
се че, мале, да си приказуе:
"Не загина от милаго Бога,
нал умре от жълта базиргяна."
Прости, мале, просто нека да е,
малко, мале, тебе съм прегрешил.
Отговаря нему стара майкя:
- Ей фала ти, Марко, мили синко,
сал се не бой, Марко, мили синко!
Нали пита твоя стара майкя,
от Бога си много дарба имаш:
преличи се, синко, предреши се,
преличи се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
та отиди утре на зарана,
та отиди край Солуна града,
край Солуна, на белата чешма:
там излазя жълта базиргяна,
рано рани, пред слънце излазя,
там си мие тия жълти нозе
и на гладно сърце вода пие -
затова е юнак над юнаци.
Премени се, синко, предреши се,
премени се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
па отиди на белата чешма,
край Солуна на белата чешма:
той че дойде рано на чешмата,
че си пие рано студена вода,
че си мие тия жълти нозе -
и там можеш, синко, да го убийш;
като дигнеш сабя дамаскиня,
немой удря през половината -
каменито неговото сърце,
не че може па да го погубиш, -
нало махай доле през нозете,
отсечи му нозе до колене,
та па бегай, колко че си можеш!
Послуша я Марко Кралевике;
като яхна Шарка добра коня,
право кара край Солуна града,
право кара на белата чешма;
пусти коня трева да си пасе
и на Шарко тогай отговаря:
- Фала тебе, Шарко, добра коня!
Ке те пущим при белата чешма,
гледай, коньо, среща спроти мене:
щом да дойде жълта базиргяна,
веднаг, коньо, код мене да дойдеш,
че се качим тебе на рамена,
па да бегаш, колко що че можеш!
Като ойде Марко Кралевике,
като ойде край Солуна града,
край Солуна, на белата чешма,
пусти коня трева да му пасе
и на коня тогай отговаря:
- Ей фала ти, Шарко, добра коня!
Паси, коню, ситна бела трева,
нало много трева па не ручи,
нало гледай, коньо, у менека:
щом да дойде жълта базиргяна,
веднаг, коню, до мене да дойдеш,
че се качим на твои рамена,
със божата сила там да бегаш,
че той си е юнак над юнаци.
Рано било тамо, бре, пред слънце,
ето иде жълта базиргяна;
като дойде на белата чешма,
ем си язди коня на голища:
- Бог помага, Божа просячина !
А Марко му тогай отговаря:
- Дал Бог добро, юнак над юнаци!
- Ей фала ти, Божа просячина!
Прихвани ми моя добра коня.
И Марко му коня прихванало:
с лева ръка коня му си фана,
с десна ръка на Шаркоте кима:
- Ела при мен, Шарко, добра коня!
Бог да бие жълта базиргяна,
то е било страшна халетина!
Тамо била с девет шопки чешма,
осем шопки базиргян затисна,
на деветата вода че си пие.
Че е пило юнак над юнаци,
Марко седи сеир да си чини;
като тръгна сабля демиския,
отсече му нозе до колена.
Шарко коня скоро при него е,
рипа Марко коню на рамена,
побегнал е Марко Кралевике,
побегнал е през поле широко.
Ка го погна жълта базиргяна,
ка го погна без нозе по него,
та го гони три сахати време.
Уплаши се Марко Кралевике,
без мал го е треска накачила,
та го тресе три недели време.
И тогай се Марко прославило,
че отъвна чиста Света гора
и отъвна Хилендар манастир,
и погуби жълта базиргяна.
Като дочу стар егумен Славе,
веднаг сретна Марко Кралевике,
много му е зияфет правило.
И тогай се народ освободи
че погуби Марко Кралевике,
че погуби жълта базиргяна:
сички народ беше устрашило,
Света гора беше опленило,
егумени беше изгубило;
що са книги днеска литургийски,
се то време чеше ги изгори,
сички народ чеше да устраши
и без закон чеше да остане.
Па е славно Марковото име:
каков золум що се направило
във Българска земя нанапреде,
се е Марко насреща излело;
никъде се Марко не посрами
и днеска е нему славно име.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.