49. МАРКО ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Български народни песни

Бил се Марко с турци еничере,
бил се Марко три месеца време,
та отърва девет кадевлъци,
седемдесет бели манастири,
осемдесет църкви равании.
Стана Марко дома да си ойде,
па на либе потихо говори:
- Фала тебе, либе Катерино,
приготви ми църковното рухо
и ми тури книги литургийски,
а не туряй сабя дамаскиня,
я да стегнем Шарко добра коня;
утре рано у София д'идем,
у София, у Света Мария,
у Мария, у църква че д'идем.
Чем да идем Богу да се молим,
ега би ми Господ помогнало,
ега запре тия клети турци,
стига толкоз земя притискаха,
стига толкоз робье изробиха!
Послуша го либе Катерина,
изнесе му църковното рухо
и му тури книги литургийски,
турила ги у свилни дисаги.
Па се сети Марковото либе:
"Не е близо на Света София,
да не турям сабля дамаскиня.
Марко има превърли душмани,
може некой на друм да го срещне,
може Марка на друм да погуби,
като нема сабля дамаскиня."
Кришом му е сабя па турила.
Марко стегна Шарко добря коня.
Пръвните са петли пропеяли.
Марко яхна Шарко добра коня,
та си пойде по равни друмове.
Като мина през полье широко
и премина през гора зелена,
ка настана край Софийско поле,
глас се дочу открай бели Дунав,
дето били робе заробени -
заробил ги Емза бег арапин.
Като рита Шарко добра коня:
- Рипай, коню, доколко си можеш,
да пристигнем Емза бег войвода
и със него двоица арапи.
До три града били заробили,
щото старо - под сабля турили
и мънинки деца погубили,
млада челяд у синджир турили,
та караа три синджира робе -
един синджир - все млади невести,
други синджир - все млади момчета,
трети синджир - се млади девойки.
Ка караха, и робе плачеха,
вси са робе боси и разпаси
и до три дни вода не са пили,
и по два дни хлеб не са ручали.
Притече ги Марко Кралевичи:
- Хвала тебе, Емза бег арапин,
я ми пусни три синджира роби!
Отговаря Емза бег войвода:
- Назад, назад бре, свиньо дебела,
защо имам три халки повече,
та ги чувам, Марко, за тебека;
тебе напред пред робе че турим,
че ги водиш като вакъл овен!
На Марко се жалба нажалило,
та разигра коня нанапреде,
та излезна у гора зелена,
па си пита Шарко добра коня:
- Фала теб, Шарко добра коня,
да фърляме с дърве и камене,
може бити арапи убити,
ала чеме робе изтепати.
Отговаря Шарко добра коня:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
я погледни у свилни дисаги,
че твое е либе па разумно,
да не ти е сабя па турило.
Ка погледна Марко у дисаги,
като виде сабля дамаскиня,
и нему се сърце зарадува.
Ка я търгна Марко Кралевике,
та изтече като бърза вода.
па се качи коню на рамена,
та се слете низ гора зелена,
като махна сабля дамаскиня,
троицата изведнъж паднали.
Та си зема Марко Кралевичи,
та пресече три ситни синджира,
та отпущи робе низ синджире.
Като били три църни арапи,
доде били робье изробили
и събрали до три хазни пари...
Тогай зема Марко Кралевичи,
та две хазни на робе подели,
па на робе тогай отказуе:
- Хайде, всеки дома да с' идете,
де минете през кои касаби,
купете си хлебец и опинци
и за мене сички казувайте:
"Отъвна ни Марко Кралевичи!"
Казувайте да се приказуе.
Тогай тръгна Марко Кралевичи
и си зема една хазна пара,
та отиде уравна София,
у София, у Света Мария.
Таман било църква опущило.
Излезнале софийски кметове,
наседале редом по столове.
Ка видоха Марко Кралевичи,
сите му се редом посмеяха:
- Ете иде Марко пияница,
сва нощ пие това църно вино,
нема кога у църква да дойде,
он тепърва у църква доходи.
А Марко им нищо не продума,
само им е дума продумало:
- Бог помага, софийски кметове!
Па улезна у Света Мария
та си викна стар игумен Славе:
- Ела тука да се изповедам,
че съм многу грехове направил...
Рано пойдох у църква да дойдем,
тамън беше зора зазорило.
Ка настана Софийското поле,
глас се дочу открай бели Дунав,
дето беха роби заробени,
заробил ги Емза бег арапин;
до три града беха заробени,
щото старо под сабя турили
и мънинки деца погубили,
млада челяд у синджир турили,
та караха три синджира робе -
един синджир - все млади невести,
други синджир - все млади девойки,
трети синджир - все млади момчета.
Караха ги, а робе плачеха,
че по три дни вода не са пили
и по два дни хлеб не са ручали,
хем все беха боси и разпаси.
Та съм търчал, робе дта отърва,
та погубих три църни арапи,
та отъвнах робе от арапи;
и караха до три хазни пари,
та две хазни на робе поделих,
една хазна тука че оставим.
Те това съм я работа свършил,
та не можех у църква да стигнем.
Отговаря стар игумен Славе:
- Хвала тебе, Марко Кралевичи,
колкото си грех досега имал,
вси грехове Господ че ти прости!
И напред добро си направил,
до три манастира си заградил,
че като си тизе това свършил.
Отново е църква започела,
та държала три сахати време.
И като са църква опущили,
щото беха софийски кметове,
всичките са наред настаяли,
всичките се Марку поклонили,
вси на Марко ръка целували
и на Марка дума продумали:
- Честит, Марко, с твоето юнашство
къде одиш, се работа вършиш!
И сега си у царква па дошел,
и сега си па работа свършил,
погубил си три църни арапи,
отървал си три синджира робе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.