47. ЗМЕЙ И СТАНА

Български народни песни

Сбор се събра и заигра
на личен ден, на Великден,
на хубава света Петка,
света Петка и Неделя.
Ей че иде змей на коня;
сбор го видя, сбор поникна...
Змей си сбору отговаря:
- Играй, сборо, не поничай!
Не съм дошъл сбор да гледам,
но съм дошъл съд да съдя,
малки моми и големи;
коя мома либе няма,
либе няма, ни либила,
змею да е любовница,
на коня му настойница,
на дружина станеница.
Кат го зачу Станината,
Станината стара майка,
а тя змею отговаря:
- Ей ти змею, ти мой зетю,
моя Стана либе няма,
либе няма, ни либила;
тебе да е любовница,
на коня ти настойница,
на дружина станеница!
Кат я зачу тънка Стана,
тя майка си люто прокле:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла с бяло гърло,
ослепяла с черни очи,
оглушала с двете уши!
Та Стана ли либе няма,
либе няма, ни либила?
Стана има и два, и три,
и два, и три любовника:
един ми е в Румания,
втори ми е в Загорето,
трети ми е в махалата.
Щото ми е в Румания,
да го чуя у гемия;
щото ми е в Загорето,
Загоре се запалило,
та и той да е изгорял;
щото ми е в махалата -
със него ще да се земем!
Змей се е свил със вихрушка,
та издигна тънка Стана,
занесе я в сине небе,
остави я в тъмен облак.
Станината стара майка,
тя след Стана теком тече,
теком тече, виком вика:
- Ей те тебе, тънка Стано,
дека мама да те види,
да те види да те чуе?
Тя из облак майци дума:
- Леле варе, стара мале,
ожени си девет сина
и зажени десетия.-
па калеска ми допрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато,
че да дойда на сватбата.
Послуша я стара майка,
оженила девет сина,
заженила десетия,
брат Ангела - Архангела;
по калеска й запрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато.
Излязла е тънка Стана,
та приела калеската
и на змея отговаря:
- Леле варе, либе змею!
Хай да идем на сватбата,
че се жени мила брата,
брат Ангела - Архангела.
Послуша я огнен змея,
отидоха на сватбата,
запряха се край селото
в ливадето зеленото.
Змей си Стани отговаря:
- Леле варе, тънка Стано,
как ще ида на сватбата?
Змею Стана отговаря:
- Леле варе, огнен змею,
я стани си кован пояс,
та опаши тънка Стана,
а детенце криво перо,
криво перо на возводе.
Послуша я огнен змея,
та си стана кован пояс,
и детенце - криво перо,
криво перо на возводе,
че отиде на сватбата.
Излязла е Стани майка,
та й взела кован пояс,
кован пояс, криво перо,
та ги хвърли във огъня...
Змей си в огън Стани дума:
- Леле варе, тънка Стано,
как излъга огнен змея,
та го хвърли във огъня?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.